В края на януари, или по-точно на 29 януари 2017 година зейна празнина в историята на българския спорт, след като на 87-годишна възраст ни напусна първият олимпийски медалист – Борис Георгиев – Моката. Той печели бронзов медал от Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. в категория до 75 кг. В кариерата си е неколкократен републикански шампион и носител на купа „Странджа“ през 1955 г. Боксира се в 289 мача, 54 от които международни. Носи на два пъти олимпийския огън преди Игрите в Москва през 1980 г. и тези в Атина през 2004 г. През 1987 г. получава специална сребърна огърлица от Международния олимпийски комитет (МОК), а през 2010 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен от президента на България.
Повече за легендата Борис Георгиев специално за Бинар разказва Палми Ранчев, който отдели от времето си на лагер на високопланинската база Белмекен. Палми е републикански шампион по бокс за юноши, а на 31 години вече е заслужил треньор. Над 40 негови възпитаници са медалисти от европейски и световни първенства, а в момента работи усилено преди традиционния турнир за купа „Странджа“.
Къде и кога срещнахте за първи път Борис Георгиев – Моката, с какво ви впечатли?
Трудно мога да си спомня къде за първи път е била срещата ми с първия наш олимпийски медалист. Вероятно някой ми го е показал още като юноша. И дълго време гледах към него от разстоянието на възрастовата разлика и постигнатото от него в спорта. Основна фигура в олимпийските ни успехи и същевременно част от настоящето на българския бокс. Обогатил със специфичните си човешки качества сравнително херметичния и консервативен свят на бокса.
Кой е най-яркият спомен, който имате за Моката? Като какъв треньор и човек ще го запомните?
Помня го основно като съдия по бокс. Никога не влизаше в така наречените комбинации с други съдии, за да помогнат на някой клуб или отделен боксьор. За него важна бе абсолютната честност, дори и с пълното съзнание, че му гарантира самота и изолираност, или в случая със съдийстването често да „увисва“ с 4:1 гласа. Тоест той единствен да смята, че по-добрият боксьорът е победил. Подобни резултати не бяха упрек към неговото мнение, а напротив, честността му осветяваше някои непочтени съдийски жестове и комбинации.
Що се отнася до конкретни техники на средна дистанция, там където той се беше чувствал в свои води, винаги имаше какво да каже и покаже. Специфично изпълнение на отделни удари или защити. В началото той е бил самоук боксьор. Вероятно поради липса на треньори в родния му Добрич. И това слага отпечатък на оригиналния му подход към боксовата техника и тактика.
Какво наследство, освен първия олимпийски медал, остави Моката на България? Липсват ли ни в момента личности като него?
Борис Георгиев винаги е бил някак отстрани или по-точно малко по-високо от обичайното боксьорско всекидневие. Избягваше надвиквания в тези среди, особено на маса, почерпени, на тема кой е бил по-велик. Или при кого е започнал за първи път тренировки някой талантлив и успяващ боксьор. Не търсеше нито почести, нито облаги от забележителното си място в структурите на олимпийския бокс. Грубо казано, боксът не му беше донесъл кой знае какви материални облаги. Приемаше вниманието на публиката като нормално и естествено, заради постигнатите успехи и вложените усилия, без да иска повече. Поведението му беше еталон за чисто и безкористно отношение към любимия спорт. Мнозинството от боксовото семейство се съобразяваше с него. Някои натякваха, че животът се е променил и поведението му е архаично, и около ринга, и в обикновени житейски ситуации. Лично за мене това беше признание, че тези хора бяха на светлинни години разстояние от неговите морални норми.
Как остаряват големите боксьори на България? Грижи ли се държавата достатъчно за тях или са в забвение?
И големите, и средните, и малките боксьори остаряват както се остарява, някои – по-бавно, други губят много още след прекратяването на боксовата си кариера. За съжаление, боксът е спорт, който оставя дълбоки следи и по тялото, и в психиката. За боксьора-шампион, а дори и за редовия състезател, не е лесно след края на кариерата да се превърне в обикновен гражданин. Докато се качва на ринга всеки се чувства „необикновен“ и наистина е, след като битието на боксьора-състезател e толкова различно от така наречения „нормален живот“. Пребиваването на ринга е свързано с рискове и преодоляване на много опасности. Понякога си принуден да извадиш от душевната си сърцевина агресия, дори бяс и всичко това на фона на поддържани с огромно усилие на волята психическа устойчивост и равновесие, които често напълно изчерпват възможностите за по-нататъшна съпротива след последния гонг. На ринга боксьорите се справят с невероятно трудни ситуации, излагащи на риск здравето им, но в обикновения живот често са безпомощни. У нас няма специална програма за адаптиране на отказали се боксьори. Такава има, доколкото знам, в Щатите. Но у нас медалистите от олимпийски игри получават пожизнени пенсии. И е нормално. Боксьорът с двеста-триста официални мача до голяма степен е изцеден от невероятните усилия на ринга. И трудно влиза в обичайното за повечето хора всекидневие. В Македония пенсии получават и боксьори с медали от европейски и световни първенства. У нас федерацията по бокс винаги е готова да помогне с пари и по друг начин на боксьори, изпаднали в безизходица. Особено сега, с президента Красимир Инински, бивш боксьор, който по-лесно може да се постави на тяхното място.
В края на краищата каквото е направил големият шампион, титлите и медалите, спечелени от него, както и мястото му в българската и международната история на този спорт, никой не може да му ги отнеме.
В какво се е променил бокса от времето на Моката до този днес?
Боксът, откакто се играе на рундове и с ръкавици, винаги е един и същи спорт. Променят се отделни детайли в правилника и техниката, обикновено свързани с нови изисквания на световната боксова централа АИБА. Във всеки голям международен турнир, олимпиада или световно първенство се забелязват известни промени в техниката и тактиката, които носят успех и златни медали на най-добрите. Водещите боксови школи налагат определена мода, с която останалите се съобразяват. Но като гледаме мачовете на Рей Робинзон, Марсел Сердан, Николино Лоче, Мохамед Али и други водещи боксьори от близкото и по-далечно минало се вижда, че играта им задоволява и най-претенциозните съвременните изисквания.
Виждате ли днес наследник на Борис Георгиев? Има ли млади български боксьори, от които след време можем да очакваме да покоряват олимпийските върхове?
Ако търсим общо между Борис Георгиев и съвременните боксьори, ще го открием в момчетата и момичетата, максимално отдадени на бокса, с голяма доза идеализъм и безкористие, за които трудностите са само материал за изграждане на силен характер и култивиране на всеотдайност при преследване на победата. На последната олимпиада участвахме с двама боксьори, които победиха силни съперници. В следващите боеве загубиха в спорни мачове. Но такава е боксовата реалност, победата зависи от много фактори. В квалификационните турнири загубихме тринайсет мача с 2:1 гласа. В националния отбор има още няколко боксьори от международно ниво, освен двамата олимпийци. На Олимпиадата в Лондон Тервел Пулев спечели бронзов медал, тогава мнозина определиха представянето ни като връщане към времето на Борис Георгиев. След неговия медал боксьорите спечелиха отново медал на Олимпиадата в Токио – бронзът на Александър Николов. Надявам се, че настоящият отбор ще донесе нови международни успехи на родния бокс. Петър Белберов, Радослав Панталеев, Симеон Чамов, Даниел Асенов, Тинко Банабаков от мъжкия отбор, но и Станимира Петрова, Деница Елисеева, Венелина Поптолева, Еми Тодорова и други от женските отбори печелят и ще продължат да печелят медали от големи международни турнири. Между тях или сред съперниците им се подготвят олимпийците за Токио.
А кого тренирате в момента и как вървят тренировките?
През последните години се занимавам с националния отбор, в началото основно с Михаил Таков, сега съм помощник на кубинския треньор Джоел Арате. Тренираме на Белмекен за турнира „Странджа“, най-стария боксов турнир в Европа. Обикновено е на нивото на европейско първенство, защото участват континентални и световни шампиони. Турнирът е подготовка към две европейски първенства, първото за боксьори до 22 години в Румъния през март и другото редовно европейско първенство за мъже в Русия. Тогава боксьорите ни имат възможност освен да се борят за медали и титли и да спечелят квалификация за Световното първенство през есента. На Белмекен тренира разширен формат на националния отбор. След „Странджа“-та ще бъдат определени участниците в европейските първенства с възможности за успех. И подготовката ще продължи по-целенасочено.
България има немалко таланти в бокса, като например европейския шампион Даниел Асенов. Биха ли имали те успех на професионалния ринг?
Обикновено добрите аматьори сключват договори с известни мениджъри и промоутъри, което е важно за бъдещата кариера на всеки професионалист. Често българските боксьори запълват дупки в чужди професионални вечери, привлечени най-често срещу скромни или дори мизерни хонорари. У нас рядко се правят професионални вечери и със сигурност са недостатъчни, за да има траен интерес към професионалния бокс. След лондонската олимпиада АИБА сключи професионални договори с доста боксьори. Проведоха се много професионални вечери и бяха излъчени първите шампиони. В София се игра шампионатът в „полу-тежка“ и „муха“ категория. Наблюдавахме интересни мачове. Професионални боксьори участваха на Олимпиадата в Рио. За съжаление, активността на АИБА в тази посока напоследък позамря.
И накрая един въпрос за Кубрат Пулев. След победата на нашия боксьор над Самюъл Питър какво му предстои на Кубрат? Каква е правилната стратегия, която може да го изведе до мач за световната титла?
Мачът на Кубрат срещу Самюел Питър беше подготвителен бой, независимо че се разиграваше континентална титла. Възможно е да проведе още някой подобен мач в „Арена Армеец“. Мениджърите му вероятно се надяват на предишния успех. На по-късен етап той има шанс да играе с победителя от мача Кличко-Джошуа. Важно е мениджърите му да се споразумеят с организаторите на този бой. Поветкин ще играе срещу Стиверн, след като се оказа, че веществото (допинга), заради което се провали срещата им, е минимално. Двамата имат мощни финансово мениджъри, важна подробност в професионалния бокс. Победителят също може да обърне внимание на българина. Дионтей Уайлдър вече е възстановен от контузията и ще играе с противник, интересен за американската публика. Малцина от добрите боксьори в тежка категория ще рискуват с Кубрат, ако не спечелят пари или победа. Като българин той е в неизгодна позиция на боксовия пазар. Там доминират говорещите английски, испански и руски. Професионалните боксьорите се боксират, а мачовете ги уреждат мениджърите, промоутърите и световните телевизии, ангажирани с този интересен спорт.
Интервюто е реализирано със съдействието на Владислав Христов.
