Независимо къде сме по света, можем да разпознаем дали в една къща живеят наши сънародници, ако вместо добре подстригана полянка с трева, там има засадени лехи с домати и краставици.
Земеделието е в кръвта ни, въпреки че живеем градски живот. На кого от нас не му се иска да си откъсне от собствената градинка пресен зеленчук? Тук идва проблемът с една от болестите на съвремието ни – хроничната липса на време. Някой ще потвърди ли, че след работа умира от желание да копае и плеви зеленчукови лехи? Така идеята да станем земеделски стопани преминава в сферата на миражите. Цивилизованият човек обаче на всичко му намира цаката. И ето така на бял свят се появяват пермакултурите.
С тях ме запозна Христина Етърска. Зооинженер по образование, в момента тя се бори за запазването на каракачанския кон като порода. Въпреки че няма много свободно време, Христина се впуска в предизвикателството да си направи пермаградина. За целта избира двора на своята родова къща в село Петърч, само на двайсетина километра от София. Впряга всичките си сили и енергия и само за няколко месеца в селския двор изниква мандала от камъни, която приютява градинката. Малко по малко в нея израстват какви ли не зеленчуци. И всички те пазят натуралния вкус на храната, защото не са торени с изкуствени торове, нито пък почвата е обработвана с машини.
„За всичко се грижи природата, това е мързеливо земеделие, с което се чистя от стреса“, доверява ми Христина и ме повежда из мандалата да ми покаже продукцията си. А тя не е никак малко. Дори в късната есен има праз, целина, моркови, броколи, земна ябълка и алабаш. От Христина научавам, че заниманието й с пермакултурите я е свързало с много други хора, които също имат своите градинки. „Обменяме идеи, всеки прави грешки, но споделяйки опита си, резултатите всяка следваща година стават все по-добри“.
Вярвам й, като гледам как за няколко минути напълнихме кофите с пресни зеленчуци. Христина се гордее със своите чери домати. Със сигурност ще посетя стопанството й през лятото, за да видя дали доматите се съчетават добре с домашна ракийка. Дотогава, ако вече съм запалил интереса ви към мързеливото земеделие, можете да се обърнете за съвети към фейсбук групата Пермакултура. От мен успех и добра реколта!
