Бел.ред: Публикуваме материала на американския анализатор, еко защитник и футурист Алекс Стефен почти без съкращения и с ясното съзнание, че това е само една от възможните гледни точки към проблема.
Американските журналисти, анализатори и медийни експерти в голямата си част са убедени, че климатичните промени не са сериозен политически проблем, защото социологическите проучвания показват така. Голяма част от американските гласоподаватели заявяват пред социолозите, че „не смятат климатичните промени за определящ въпрос по отношение на начина, по който гласуват“, следователно медиите решават, че това изобщо не е важна политическа тема.
За съжаление, това общоприето разбиране ни пречи да прозрем същината на нашата епоха, и, поне по мое мнение, намерението на бъдещото управление на Тръмп да забави взимането на мерки по отношение на климата.
Тръмп се е обградил с повече хора от нефтената индустрия или такива, които са зависими от нея, в сравнение с който и да е друг американски президент (дори и Джордж Буш-младши). Човек не може да разбере какво се случва около Тръмп, освен ако не разбере нефтената индустрия… а няма как да се разбере нефтената индустрия, без да бъдат разбрани климатичните промени.
Същността на климатичните промени
Науката недвусмислено сочи, че чрез използване на изкопаеми горива ние променяме климата на планетата. Тъй като последиците стават все по-застрашителни с увеличаването на изпусканите вредни емисии, а планетата се затопля, миналата година в Париж всички нации се съгласиха да се ограничи това покачване на температурата до 2 градуса по Целзий.
Това означава, че трябва да ограничим количеството на CO2 и другите парникови газове, които изпращаме в атмосферата и трябва да се впишем във „въглеродния бюджет“. За да го сторим, е нужно драстично да ограничим емисиите от парникови газове – да изгаряме по-малко нефт, въглища и природен газ в следващите две десетилетия и да насочим световната икономика по стръмния път към нулево замърсяване.
В същото време технологиите, които ни трябват, за да създаваме икономическо развитие без въглеродно замърсяване, са вече налични. От намаляване на цените на соларните панели, ветрените инсталации, електрическите автомобили и „зелените“ сгради, до по-добро градско планиране, селско стопанство и добив. Вече имаме инструментите, с които да градим много по-напредничав свят, да се развиват нови компании и да се отварят милиони нови работни места.
Всъщност ние нямаме друг избор, освен да действаме, щом климатичните инициативи не само ще направят живота по-безопасен, но и по-добър. Големите промени неминуемо ще дойдат, при това много по-скоро, отколкото американците предполагат. Има обаче и хора, които ясно съзнават това – онези, които ще загубят пари от промените.
Въглеродният балон
Да се ограничи въглеродния бюджет в световен мащаб означава да оставим голяма част от въглищата, нефта и газта на планетата неизползвани. Ето я болезнената истина: натискът да се ограничат емисиите и климатичният активизъм ще отприщят огромни промени в начина, по който оценяваме стойността на нещата. Щом не можем да изгаряме нефта, той няма да е толкова ценен. Ако не можем да защитим крайбрежните недвижими имоти от покачването на морското равнище (а дори и да ги застраховаме, ако става дума), те няма да са толкова ценни. Цената на тези активи неминуемо ще тръгне надолу… и най-вероятно това ще стане скоро.
В момента обаче стойността на подобни активи е много голяма. Цената на петрола е много висока, на крайбрежните имоти също, за индустриални патенти се плаща скъпо и прескъпо. Когато има голяма разлика между това как пазарите оценяват дадени активи, и реалната им цена сега (или в близко бъдеще), се получава ефект, който се нарича „балон“. Работата с балоните е, че рано или късно те винаги се пукат. Хората, чиято работа е да оценяват риска на финансовите пазари, са изключително притеснени за размерите на „въглеродния балон“ и щетите, които той може да нанесе, когато се спука. Защото след като се спука, трилиони долари под формата на въображаеми активи просто за много кратко време ще се изпарят.
С други думи, едни от най-уважаваните авторитети в областта на финансите вече смятат, че разликата между официалната цената на високовъглеродната икономика и нейната реална стойност е толкова голяма, че ако я оставим да расте още и после изведнъж да падне драстично може да срине финансовите пазари по целия всят.
Устойчивостта на световните пазари според анализаторите може да се повиши, като се вземат мерки по климатичните въпроси, трябва обаче да се действа дръзко и с постоянен ритъм. Ако това се случи, пак ще сме изправени пред спихване на „въглеродния балон“, но пазарите ще успеят да се нагодят, а паниката може да бъде избегната. Климатичните инициативи могат да ни спасят не само от екологични бедствия, но и от финансови катастрофи.
Един такъв сценарии е печеливш за всички с изключение на онези, които са инвестирали прекалено много в активи, попаднали във „въглеродния балон“. За тези инвеститори балонът е нещо хубаво – колкото повече се задържи, толкова повече ползи и дивиденти ще имат те от високо оценяваните си активи. В техния случай колкото повече се надува балонът, толкова повече пари правят.
Битката за перспектива в бъдеще
Високовъглеродните индустрии нямат дългосрочно бъдеще. Собствениците им го знаят, но на тях не им е нужно дългосрочно бъдеще – техният инвеститорски хоризонт е в рамките на години (а дори и месеци), а не в десетилетия. Инвеститорите дори не се нуждаят от печеливши компании. Неведнъж сме ставали свидетели на агресивни поглъщания на компании, фалити, изкупуване на акции и други партизански финансови тактики. Единственото, от което имат нужда тези хора тук и сега, е перспективата за сигурни печалби в бъдеще. Това е нещото, което държи цената на активите им.
Ето нещо изключително важно (бяха ми нужни доста време и няколко умни приятели, за да го разбера): Въглеродният балон няма да се спука, когато високовъглеродният бизнес стане невъзможен, а когато бъдещите печалби от него престанат да изглеждат надеждни.
Колкото по-ясно става, че тези активи в бъдеще няма да носят печалби, толкова по-ниска ще става цената им, дори и бизнесът, който ги притежава, да продължа да развива дейност с години. Цената на нефтените компании ще се срине много преди последният барел петрол да бъде изваден, стойността на крайбрежните хотели ще се срине много преди приливът да наводни фоайетата им.
Спукването ще се случи, когато хората проумеят, че в тези индустрии вече няма растеж и че те скоро ще започнат да се свиват. Тогава инвеститорите ще започнат да се оттеглят в търсене на по-сигурни места за парите си. Щом някои инвеститори започнат да се оттеглят от тези компании, другите ще разберат, че се задава девалвация и ще поискат да се спасят преди пропадането. Липсата на доверие ще се превърне в лавинообразно падане на цените. Сривът ще бъде предизвикан от инвеститорите, които вече не са убедени в бъдещето на компанията. И тъй като рискът това да се случи вече съществува, пукането на балона е по-близо, отколкото хората предполагат.
Не природозащитниците, регулациите, конкурентните източници на чисто гориво или климатичните споразумения, а кризата в инвеститорското доверие е най-големят страх за компаниите, занимаващи се с изкопаеми горива.
Въглеродното лоби и бандата на Тръмп
За да могат високовъглеродните компании да привличат инвеститори, тe трябва да поддържат версията си за бъдещ растеж. Трябва да накарат потенциалните инвеститори да вярват, че дори и да има „въглероден балон“, ще минат десетилетия преди той да се спука, че тяхната висока печалба сега ще се задържи такава в обозримо бъдеще и акциите им си струват парите.
Как да поддържаш такава представа?
- Оспорваш климатичните научни становища – правиш така, че прогнозите за изменения на климата да изглеждат по-малко достоверни в очите на обществото. Опитваш се да попречиш на учените да продължават с проучванията си (например като спреш финансирането на програмата „Изследвания на Земята“ на НАСА).
- Атакуваш световните климатични споразумения, правиш ги да изглеждат ненадеждни и слаби, като по този начин показваш, че е по-малко вероятно те да се отразят на бизнеса ти.
- Атакуваш политиките на конкурентните нисковъглеродни компании. Стараеш се да представиш доказателствата, че те могат да заменят високовъглеродните производства като лъжливи или поне като прекалено идеализирани.
- Използваш всеки лост на влияние, за да забавиш прогреса на нисковъглеродните компании. Например като продължаваш да отпускаш огромни субсидии за петролните и газовите компании, а в същото време нападаш компаниите, които развиват нови енергийни източници.
- Съюзяваш се с екстремисти и други антидемократични сили, за да можеш да се противопоставяш на демократичните усилия за намаляване на вредните емисии, прибягвайки до заплахи, внасяне на нестабилности и насилие.
- И най-важното – инвестираш колкото се може повече в инфраструктура и снабдяване. За петролните и газовите компании това означава нови сондажи и нови тръбопроводи. Защо ти е да правиш това, след като знаеш, че ще ти се наложи да изоставиш тези съоръжения, преди да са се изплатили? По две причини – първо, това изпраща сигнал за самочувствие към играчите на борсовите пазари, показва вяра в бъдещото ти развитие. Второ, политически е по-трудно да принудиш компаниите да изоставят скъпи инвестиции, отколкото да претовариш построяването им – самото съществуване на един тръбопровод се превръща в довод за по-нататъшната му експлоатация. А това на свой ред увеличава доверието на инвеститорите.
Ето и разковничето – ако на някого му е нужно да постави президентска администрация, която да е склонна да предприеме тези действия, тя би изглеждала точно като тази, която ще имаме съвсем скоро в Америка – кабинет и съветници, които едва ли не до един са твърди отрицатели на климатичните промени и имат връзки с енергийните лобита.
Тръмп иска изпълнителния директор на ExxoMobil – Рекс Тилърсън за свой Държавен секретар. Може би си спомняте, че Exxon е сред главните отрицатели на климатичните промени, както и един от най-големите замърсители в историята. Освен това Рекс Тилърсън има близки отношения с Владимир Путин. Неотдавна беше цитирано следното негово изказване: „На света ще му се наложи да продължи да използва изкопаеми горива, независимо дали му харесва, или не.“ Осмислете го добре. Това ще е човекът, който ще е лицето на Америка пред света.
Тръмп също така се кани да назначи и други яростни отрицатели на климатичните промени и лица, свързани финансово с индустрии, застрашени от „въглеродния балон“. Това включва: Рик Пери – избора на Тръмп за секретар по енергетиката, който е много близък с компанията Big Oil; Скот Пруит (яростен отрицател на климатичните промени) – бъдещ ръководител на Американска агенция за опазване на околната среда; Ник Хейли – посланик в ООН (също известен с потискането на климатичната наука в качеството си на губернатор); Илейн Чао – избрана за транспортен министър, която заедно със съпруга си Мич Макконъл ще имат задачата да прокарат през Конгреса голям инфраструктурен проект, свързан с изкопаемите горива; Лари Къдлоу – главен икономически съветник (отрицател на климатичните промени и редовен защитник на братята Кох); Уилбър Рос – секретар по търговията, който разполага със „стотици милиони долари“ под формата на инвестиции в газ и петрол.
Това е специално конструиран кабинет, който трябва да защитава инвеститорите във въглеродния бизнес… като това важи особено за един от тях.
Никой не се интересува от „въглеродния балон“ повече от Путин.
Погледнати от този ъгъл, връзките на Тръмп с руското разузнаване изведнъж започват да ни се струват доста логични. Ако се чудите защо страна като Русия ще рискува война, за да се меси в американската политика, просто погледнете руската икономика в момента.
Русия е петролна държава. Тя е най-големият износител на природен газ в света и е на второто място по износ на нефт. Като изключим това обаче, икономиката ѝ е в стагнация и е морално остаряла. Тези нефтени и газови активи са конкролирани от малка група олигарси, концентрирана около Путин, който е и бивш офицер от КГБ. Тази олигарси могат да се окажат инвеститорите, които ще загубят най-много, когато „въглеродният балон“ се спука.
Най-големият бъдещ актив на Русия е възможността ѝ да усвоява арктически нефтени залежи, разкрити вследствие на климатичните промени. Това обаче няма как да се случи, ако инвеститорите се отдръпнат от петрола. Очевидно е, че ако нефтът е неизползваем, няма смисъл да се строят всички тези нефтени платформи и тръбопроводи. Ако обаче общото мнение е, че „въглеродният балон“ няма да се пръсне още десетилетия, домогването до милиони барели арктически нефт би могло да донесе огромни печалби. Според някои прогнози тези залежи могат да струват поне 500 милиарда долара.
Прибавете към това всички останали проекти, стратегии, тръбопроводи и хотели, пряко свързани с балона, и ще започнете да добивате представа за размера на схемата тук. Разликата между това балонът да се спихне бързо сега или да се спука величествено след десет или повече години може да се изразява в буквално още трилиони долари печалба за хората, които в момента се спускат с парашут над Вашингтон.
Същото това десетилетие обаче може да донесе и климатична катастрофа, да съсипе демокрацията ни и да доведе до финансова разруха за инвеститорите, които ще държат въпросните акции, след спукването на мехура. Ако се позовем на историята като пример, тези инвеститори може да се окажат пенсионните и кооперативните фондове и малките играчи на пазара или казано с други думи – обикновените хора.
Не е пресилено да се твърди, че допълнителното раздуване на „въглеродния балон“ не само не е в интерес на САЩ, но също заплашва икономиката и националната ни сигурност, излага Америка на риск, забавя развитието ни и ни отслабва като нация. Хората, които искат да разберат какво точно прави бандата на Тръмп, е най-добре да съдят за действията ѝ през призмата на „въглеродния балон“. Трябва да се проумее, че тук са заложени огромни суми пари, които за нас са почти непонятни и които са концентрирани предимно в ръцете на хората от кабинета Тръмп или на техни близки приятели и бизнес партньори.
Ние всички трябва да насочим вниманието си към най-важната политическа борба на планетата – нуждата да спрем да използваме въглища, нефт и газ, защото тя е в основата на политическата криза, в която се намира Америка.
