Откритата наскоро динозавърска опашка в парче кехлибар предизвика бум в научните среди. Множество експерти дадоха своето мнение за находката.
Ние също потърсихме един от видните български палеонтолози с идеята да поговорим по въпроса. Ростислав Траянов е хидробиолог по образование, възпитаник на СУ ”Климент Охридски”. Интересът му към палеонтологията започва от студентските години. Постепенно хобито му се развива и през последните 15 години колекцията му от фосили става внушителна.
Стремежът му да развива любителската палеонтология в България води до организирането на сбирки и тематични изложби във Варна и Бургас. В началото на тази година Регионалният природонаучен музей – Пловдив приютява за два месеца най-мащабната любителска палеосбирка до момента у нас.
От 16 декември пък можете да се срещнете с Рости в Националния музей „ Земята и хората“. Там ще се проведе традиционното коледно изложение на скъпоценни камъни и фосили. А дотогава – малко повече за динозавърските опашки.
Какво мислиш за откритата в кехлибар динозавърска опашка? Как е изглеждало животното с подобна опашка?
Публикуваната информация към момента е, че опашката е принадлежала на млад индивид от род Coelurosaurus (целурозавър). Изследванията, които включват компютърна томография и микроскопски анализ на пробата, са разкрили осем прешлена от средата или края на тънка дълга опашка. Тя най-вероятно е била съставена от над 25 прешлена и покрита с фини пера, които според публикацията са и със запазен цвят. Трудно би било да се каже как точно е изглеждало животното, без сериозни проучвания и възстановки. Целурозаврите принадлежат към групата на тероподните динозаври, която включва всички – от тиранозаврите до съвременните птици.
Находката предизвика голям медиен шум. Доколко тя е значима за самата палеонтология?
От доста време насам в научните среди се дискутира темата за покривката на тялото на динозаврите. В тази връзка са засягани и свързаните с това теми за евентуалното поддържане на постоянна телесна температура и цветовете на кожата и покриващите я пера или люспи. Подобна находка би следвало да се приеме за доказателство, че някои или повечето видове динозаври са били покрити с пера и са били повече птици, отколкото влечуги. Сериозни са и доказателствата за „топлокръвието” на динозаврите – например намирането на гнезда с очевидни следи от „мътене” на яйца и находки на динозаври, обитавали студени области. Всяка подобна находка е от изключително голямо значение за палеонтологията. При всички случаи предстоят сериозни публикации по въпроса, които ще хвърлят още светлина върху реалния външен изглед и биологията на динозаврите.
Има ли интерес към палеонтологията в страната? Какви хора посягат към тази наука?
Интересът към палеонтологията сред „широката публика” у нас е свързан с романтичната представа за търсене на динозаври. Намираните най-често вкаменелости у нас са от морски безгръбначни животни и останки от едри бозайници. Прекият сблъсък с неугледните на пръв поглед останки от морски безгръбначни е разочаровал немалко хора, но и доста е запалил. Има вероятно няколкостотин човека, които събират и знаят какво събират. От тях са не повече от двайсетина наистина сериозните колекционери. Хората, увлечени от това хоби, са от най-различни професионални сфери – няма някакво правило в това отношение. Изключвам, разбира се, професионално занимаващите се с палеонтология, които като правило са геолози по образование.
Какво ти дава лично на теб палентологията?
Всеки човек има някаква тръпка, увлечение по нещо. Моята „краста” е търсенето на фосили с последващото почистване, „препариране” и определяне на находките. Ако го нарека хоби, ще е твърде непълно – това занимание е заело доста от времето и наличното ми пространство.
Палеонтологията е доста комплексна дисциплина. Тя изисква познания по геология, биология и в частност сравнителна анатомия и таксономия.
Събирането на фосили като чисто колекциониране ми е чуждо – по-интересната част е разкриването на това как са живели, как са умрели и какво се е случило после през милионите години с останките. Възстановяването на картината на живота от древни епохи е истинско предизвикателство и е истинската същност на това занимание. Не на последно място е общуването със съмишленици по хоби, които като правило са интересни и нестандартни личности. С доста от тях съм стигнал до близки приятелски отношения именно покрай съвместните мероприятия – екскурзии, изложби.
С какво би сравнил тръпката, когато тръгваш на експедиция?
„Експедициите” преди време бяха просто начин за разтоварване и почивка. Постепенно станаха доста по-организирани. Планирането и очакването за предстоящото търсене са по-сладки от самото търсене. След завръщането идва тръпката от следващия етап – да разгледам, почистя и разбера какво точно съм намерил. Често находките са трудно разпознаваеми на терен и едва след почистване могат да се определят. Тръпката е като пред начало на следващо приключение из древните морета.
Коя е находката, с която най-много се гордееш?
Труден въпрос. Принципно с времето ограничих събирането на фосили до по-тясна група, а именно останки от морски таралежи. Всъщност нямам определена находка, с която особено много да се гордея. Предполагам, че ще прозвучи малко като самохвалство, но имам най-богатата (както като видове, така и като брой образци) сбирка от морски таралежи у нас. Чувство на задоволство предизвикват най-вече трудно почистените образци – тези, в които съм вложил най-много усилие. Редките находки са въпрос и на късмет, но доброто препариране означава натрупан опит и умение.
Как се зароди идеята за изложбата в Пловдив? Плануваш ли подобни инициативи и през следващите години?
Идеята се зароди спонтанно след разговор с уредника на орнитологичната експозиция на РПНМ Пловдив Галин Господинов през декември 2015-а. След кратко обсъждане с директора на музея гл. ас. д-р Огнян Тодоров в началото на януари 2016 г. изложбата стана факт. Тъй като музеят към момента разполагаше с доста празни витрини, имах възможност да разположа образците си в една цяла зала. В началото намерението беше да се покажат около 500 фосила. След подреждането на всичко, преброяването стигна до над 1500 образеца. Подобни начинания за съжаление са свързани с доста разходи и независимо от интереса от страна на доста музеи в страната, след провеждане на разговор за „колко ще струва”, следва отказ. За предстоящата година търся подходящи места във Варна и София и съм с твърдото намерение да осъществя следващо палеоизложение със или без съдействието на музеите.
Може ли да се каже, че страната ни е богата на фосили?
Да, доволно богата е. Климатичните условия не са най-щадящите за фосилите на повърхността, но има разкрития на доста широка гама от епохи. Теоретично могат да се намерят почти всички известни групи фосили. Фактът, че за петнайсетина години събиране, при това не винаги особено интензивно, сам човек може да събере над 10 000 образци от над 1000 вида организми, е красноречив.
Къде в България са големите фосилни находища?
Много дълго ще стане да се изброяват всички. Особено богати находища на мезозойска и палеогенска морска фауна има из Плевенско, Шуменско, Разградско, Годечко, Търновско, Източни Родопи и доста още райони. Небезизвестни са находищата на изкопаеми бозайници до с. Дорково, с. Поповица, находищата на палеофлора при с. Гърмен и с. Сатовча.
Съществували ли са динозаври по българските земи?
Оказва се, че да. След задълбочено проучване на находки от „морски” рептилии от района на Червен бряг се оказва, че сред тях има няколко кости от крайници на сухоземни динозаври. Хипотезите са, че или са обитавали острови в иначе морската обстановка през късния мезозой по нашите земи, или са транспортирани от друг район чрез морски течения.
Има ли фалшификати в палеонтологията, какъв е начинът да ги разпознаем?
За добро или лошо, има. „Добрите” фалшификати се наричат академични репродукции или реплики и няма нужда да бъдат разпознавани – те се обявяват като такива. Доста китайски и марокански „фосили” обаче са си истински ментета, предлагани за 100% автентични. Разпознаването от специалист на нескопосаните е лесно дори и визуално. За майсторските изпълнения обаче се иска срез на образеца и/или разглеждане с увеличение. За непрофесионалист или начинаещ палеолюбител е трудно и е най-добре да се консултира със специалист.
Първият ти съвет към начинаещите търсачи на фосили?
Съветите ми ще бъдат няколко: Търпение и последователност! Ясно е,че всеки, намерил нещо, иска да го почисти и направи красиво. Това става често по точно определен и не особено прост начин. Информирайте се предварително, преди да опитате да съсипете безвъзвратно интересната находка с метална четка или топвайки я в киселина. Винаги слагайте етикет в торбичката или кутийката с образеца – къде и от кого е намерен. Не се полакомявайте да изкопаете находката сами и веднага, особено когато става дума за скелет. По-добре я затрупайте старателно и едва след консултация и подготовка пристъпете към добиването й.
Повечето хора, намерили фосили, не знаят към кого да се обърнат за консултация. Къде могат да потърсят помощ?
В почти всеки природонаучен музей има поне по един специалист, който, ако не може да помогне, ще даде насока към кого да се обърнат. В Софийския, Минно-геоложкия и Пловдивския университети също. В интернет пространството също има немалко варианти за получаване на информация. Страничката „Любителска палеонтология” във Фейсбук е нелошо място, където няколко специалисти гледат и дават отговори.
Какво интересно ще покажеш на предстоящото изложение в музея „Земята и хората”?
Всичко, което ще бъде изложено, е интересно. Интересно е цялото разнообразие от форми и историята, която може да се „прочете” по вкаменелостите. Като образци, особено впечатляващи са скалните пана с морски лилии от Мароко, както и перфектно запазените морски вкаменелости, наскоро събрани от Източни Родопи. Ще могат да се видят също прешлени от китове, обитавали древните морета по нашите земи, зъби от акули, големи морски охлюви и много още.
