В понеделничната вечер на 5-и декември коридорът на Червената къща в София беше пълен със сияещи лица. Напук на студа отвън, очите на очакващите да влязат в предстоящия спектакъл бяха топли. Сред тях видях и очите на Анжела Пенчева. Край инвалидната й количка се бяха събрали приятели да й дадат кураж, защото тя нямаше да бъде зрител, а пълноценен участник. Да, точно така, няма никаква грешка. Анжела е с диагноза детска церебрална парализа, но това не й пречи да участва в театрално представление.
Works-in-progress
Проектът се случва по инициатива на доц. Възкресия Вихърова. Тя ни е добре позната като театрален режисьор, педагог и директор на Университетски театър към НБУ. Това е един иновативен тип формат, който поставя акцент върху същността на правенето, вместо върху крайния резултат.
Отворените репетиции или works-in-progress е нещо от съвсем нов характер за българските зрители. Те не просто наблюдават, както са свикнали нормално при посещението си в театъра. Зрителят се превръща в партньор, въвлечен в правенето на сценичния продукт. По този начин той спомага спектакълът да стане още по-органичен. В ролята на главни действащи лица влизат пърформъри, танцьори и хореографи, провокирани от книгата на Анжела „Моят живот! Да имаш ляв палец“. Идеята е всеки един от тях да покаже на сцената гледната си точка върху живота на Анжела.
Технологиите идват на помощ
Публиката на спектакъла беше свидетелка на уникален по рода си театрален експеримент. Чрез иновативни помагащи технологии за комуникация, предоставени от фондация АСИСТ, Анжела проведе диалог на сцената с актрисата Яна Маринова. Посредством погледа, думите придобиха плът. Така Анжела се превърна в първия артист с увреждане в света, използвал тази технология на сцената. Спокойно можем да кажем, че магията се случи. Пред същите тези топли очи на хората в публиката. След всеки етюд, артистите прегръщаха Анджела, сякаш да се заредят от нейната енергия и воля да отстоява.
Само силен по дух човек като нея може да заяви: „Искам хората, които нямат определен физически проблем или каквато и да е представа за състоянието на човек в инвалидна количка, да разберат няколко истини за него. Хората в колички сигурно понякога ви изглеждат като красиви кукли, на които не им липсва внимание или пък не толкова хубави, но също задоволени с всичко, от което всяко живо същество се нуждае. Да, ама не, както гласи популярната реплика. Представете си само – не можете да се справяте с най-елементарните неща като отиване до тоалетна, похапване, да отидете на първа среща с мъж или жена без чужда помощ. Сигурно ви се струва като зловеща приказка, която нарочно е написана така, за да плаши децата. Но всъщност това съм аз, тоест моят живот, от който вече много-много не се оплаквам”.
В края на представлението, преди участниците да заобиколят Анжела и всеки да й даде прегръдката си, тя написа на екрана: „Много се радвам”. И ние се радваме, че заедно преживяхме това чудо на сцената, а то ще отеква още дълго в съзнанието ни.
Реалностите на хората с ДЦП
От всеки хиляда новородени в страната 2-3 бебета са с диагноза детска церебрална парализа. Общо децата с ДЦП в България са около 15 000. Националната здравната каса покрива по клинична пътека до 10 дни рехабилитационни процедури на месец. Родителите са принудени да доплащат услугите – между 200 и 1000 лева месечно, което често не могат да си позволят. В същото време местата, в които се извършва подобна специализирана работа на практика са в 3 населени места. Затова децата рядко успяват да се възползват от правото си на 120 дни процедури през годината. Това е реалността, в която са принудени да оцеляват хората с ДЦП. Нима има учудени?
Една мисия, която си заслужава
Спектакълът, на който имахме щастието да бъдем свидетели, беше различен и с нещо друго. Хората от публиката държаха да си платят входа, а не да бъде допуснати без пари. 50% от цената на всеки продаден билет беше внесен в дарителска сметка, за да може системата за комуникация на Анжела да бъде мобилна и да е навсякъде с нея. Една мисия, която наистина си заслужава. По думите на Възкресия Вихърова в началото на 2017 г. екипът, създал представлението, ще се събере, за да му даде нов живот, ще се присъединят и нови артисти към идеята. И съм сигурен, че коридорът на Червената къща отново ще бъде пълен с лица, които сияят.
