За българите в Югоизточна Албания сме ви разказвали неведнъж. Този път обаче ви показваме нагледно как една жена, водена от усещането за памет, решава да съхрани писмено своя идентификационен код. Това е Елписа Мончо или баба Елпи, както я знаят всички в село Бобощица. Тя записва български приказки и обичаи, но с албанската азбучна система, защото кирилица не знае. А тези пък преди нея пишели на български с гръцки букви.
В къщата на баба Елпи откриваме цяла тетрадка с фолклорни традиции, характерни за българите в Югоизточна Албания.
Приказката за Малък Сечко и Баба Марта във фолклорната традиция на българите от Бобощица, Албания.
Следните фонеми в албанския език се произнасят: ç – като „ч“, zh – като „ж“, xh – като „дж“.
Календарът на българите в Бобощица ясно свидетелства за връзката със славянската фолклорна традиция. Откриват се съвпадения с българските народни персонажи на месеците. Тук Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта са представени от Коложек, Сjечко и Март, а юни и юли – като месеците на узряването на черешите и на жътвата. Последните три месеца от годината носят имената на едни от най-почитаните християнски празници, а декемвири е Крачун, което е старобългарско наименование за Коледа.
През 1873 година село Бобощица наброява 150 къщи, пръснати в 5 махали, има две църкви и е известно с ракията си от черници. Днес къщите, в които се използва местният български говор – кай нас, са толкова, колкото и църквите. Но пък все още се вари най-хубавата черничева ракия в цяла Албания.
С аромат на черници ни посреща и семейство Бамбулови. Те са пример за смесен брак, при който младата снаха – албанка, се принуждава да научи българския говор, за да се разбира с родителите на съпруга си и съселяните. Кай нас се предава устно, от поколение на поколение, но успява да се съхрани, независимо от ежедневното влияния на гръцкия и албанския език.
В средата на 19 век в Бобощица и околните села започват да се разкриват гръцки училища, но връзките с гръцката култура не се задълбочават и се поддържат като „внесени отвън“. Защото местните вече били установили общи житейски практики и религиозни традиции с православните албанци.
Православието в района винаги е било в съгласие с Митрополията в албанския град Корча, която е исторически свързана с Българската църква. Дори на 26 октомври 1876 г. двама игумени и 16 селяни изпращат до българския екзарх Антим в Истанбул писмо, в което изразяват своята солидарност към българския православен духовник. Думите били предадени с гръцки букви, но пазели смисъла на местния говор (по данни на френския филолог-славист Андре Мазон). Като тетрадката на баба Елпи, написана на латиница.
