Щом наближи Коледа, в Германия настъпва еуфория. Приповдигнатото настроение се дължи не на друго, а на коледните базари – Weihnachtsmarkt. И ние, барабар Петко с мъжете, да не останем по-назад, вече няколко години на мястото на бившия мавзолей построяваме някакво подобие на немски коледен базар. Доколко са оригинални вурстовете и по рецепта пържените картофи с лук (Bratkartoffeln), е спорен въпрос. И докато с тях можем да понесем да ни прецакат, то с греяното вино (Glühwein) не бива да позволяваме. Тази напитка е религия за зимните базари и ако искаме да усетим автентичния коледен дух в Германия, е добре да се запознаем поне малко с нея. А защо не и да си я направим в домашни условия.
Походът на греяното вино
Названието на сгряващата течност идва от немски език (gluhende Wein) и означава „пламтящо вино”. Първото споменаване за него е някъде през Средновековието, а най-старата рецепта е записана през 13 век от благородник, който произвеждал вино. За разлика от пунша и грога, за историята на глювайна се знае малко. Факт е, че тази характерна за зимата напитка е харесвана и желана от Аляска до Урал. Нещо повече, дори в Латинска Америка има нейни фенове. В Чили тя е позната под името navegado. Българският вариант, познат на всички ни, е с добавяне на черен пипер.
Класическата рецепта
Основните съставки, ако следваме класическата рецепта, са следните: 1 литър вино, 100 г захар,10 цвята карамфил, 2-3 пръчки или 1 чаена лъжица канела, кората на половин лимон. Феновете на пикантността да не се колебаят изобщо, а смело да сложат половин индийско орехче. Виното, което използваме за gлювайна, варира от мерло до каберне совиньон, сира и пино ноар, но защо да не опитате и с нещо родно като гъмза, мавруд или широка мелнишка. Истината е, че за тази напитка по принцип се използват по-евтини, наливни вина. Все пак основната ни цел е да се сгреем, не да показваме колко добри сомелиери сме.
Поредността
Виното се изсипва в дълбок съд – може да използвате голямата тенджера, в която варите великденските яйца. Към nego се добавят захарта и подправките, като канелените пръчки се начупват, а кората на лимона се настъргва. Не е грешно да сложим повечко захар, особено ако виното накиселява. Сместа къкри на много слаб огън за 10-15 минути, като внимаваме да не кипне. Глювайнът не търпи както прегряване, така и преохлаждане, защото лесно губи букета и вкусовите си качества. В крайна сметка, след като е вече сгрят и всички подправки са пуснали своите аромати, прецеждаме течността и сме готови за първата глътка. При условие че искате да подсилите gлювайна с повече алкохолни градуси, към него може да прибавите 100 мл коняк или ром. Само не прекалявайте, за да не смените коледното настроение с болнично.
Чашите
Сервират ли ви тази напитка в пластмасова чаша, можете да го сметнете за откровена подигравка. За съжаление, на немските коледни базари в България глювайна го продават именно в такива. Така се губи една от основните му функции да топли не само отвътре, но и отвън. Стъклото също е за предпочитане пред пластмасата. В Германия сгряващата течност се поднася в порцеланови чаши, за да може дълго да топлим ръцете си в тях. Е, разбира се, ако сме с половинката си, е добре да оставим едната ръка свободна за нея.
Ползите
Безспорно глювайнът е лековита напитка. Той ще ви помогне при простуда, ще ви избави от кашлица, ефективен е и при грип, пневмонии и бронхопневмонии. Подходящ е за хора, прекарали инфекциозни заболявания, при физическо и психично изтощение. След претърпяна операция той възстановява силите и укрепва организма. Глювайнът внася в тялото ни калории и влияе съдоразширяващо. Съдържащата се в него канела ускорява обмяната на веществата и кръвоснабдяването и се препоръчва за регулиране на храносмилането. Като нищо легендарната амброзия, която са пили боговете в Древна Гърция, може да се окаже именно глювайн.
