Има една битка, която развитите страни тихомълком водят в момента – битката с консуматорския манталитет.
В това отношение изглежда, че Швеция е първенец. В интервю пред издание на „Световния икономически форум“ (World Economic Forum) шведският зам.-министър на икономиката Пер Болунд разказа за това как държавни облекчения с сферата на ремонта на битови стоки и уреди могат да окажат благотворни влияние върху опазването на околната страна.
Наскоро Швеция прие данъчни облекчения между 25 и 12 % за предприемачите, които се занимава с ремонт на колела, бяла и черна техника или с шивашки услуги. Целта е ясна – да се намали честото купуване на некачествените стоки и да се стимула потреблението на екологично чисти и устойчиви уреди, подлежащи на поправка.
Очаква се данъчните облекчения да доведат до загуба от около 50 милиона за шведската държава, които ще бъдат компенсирани от допълнителни налози върху вредните материали. Освен това икономиката на Швеция е в подем и разполага със свръх бюджет от около 750 милиона евро.
От интервюто научаваме за практиките, чрез които се стимулира зеленото потребление, и за резултатите от проведения с Швеция експеримент с шестчасов работен ден.
Ще са достатъчни ли тези данъчни промени, за да се променят навиците на хората?
Смятам, че почти всеки има поне едно счупено колело, което не поправя, а вместо това започва да използва други начини за придвижване. Тези мерки ще увеличат броя на компаниите, които предлагат подобно услуги, така че на потребителите ще бъде по-лесно да ремонтират вещите си.
Ще се учудите как една малка промяна в таксите наистина може да променя поведението на хората. Видяхме това с прилагането на „такса задръстване“ тук в Стокхолм. Сума от 10-20 крони (2-3 лева) наистина може да промени модела.
Част от тези мерки ли е вдигането на налозите при новите хладилници, перални машини и тн. ?
Всъщност това са такси върху определени химикали. Ако в производствения процес или при употребата на стоките участват вредни химикали, ще има допълнителен налог, от друга страна, ако се намали количеството им, произведените могат да получат данъчни облекчения и дори напълно да бъдат освободени от тях. Това стимулира производителите сами да намаляват използване на вредните материали, а ние знаем, че производството на домакинските уреди и тяхната употреба оказват голямо влияние върху околната среда.
Може ли да се каже, че използвате т. нар. „побутвания“ или, казано по друг начин, бихейвиористична икономика?
Да, съвсем наскоро увеличихме ресурсите си по отношение на проучвания и прилаганията на тези „побутвания“. Идеята е да помогнем на частния и държавния сектор също да използват тези „побутвания“, за да могат потребителите да реагират и да оказват влияние върху околната среда с ежедневния си избор.
Може ли дадете пример за някое „побутване“, което използвате?
При пенсионните фондове имаме възможност при отказ от избор да насочваме хората към фондове с високи критерии по отношение на рационалното използване на природни и социални ресурси. Така че, дори и хората изрично не да изберат зелен пенсионен фонд, се получават добри резултати именно от голямата част от обществото, която по принцип не влага активно време и енергия в тази насока.
Няма ли икономиката ви да пострада, ако хората купуват по-малко?
Ние не смятаме, че подобни мерки ще направят така, че хората изобщо да спрат да си купуват вещи, но се надяваме, че ще стане по-лесно за тях да купуват висококачествено продукти, след като знаят, че поправката им е по-достъпна, ако все пак се повредят. Така хората няма да искат да купуват възможно най-евтиното, което после направо да изхвърлят.
Освен това знаем, че при поправките се използва повече човешки труд, отколкото при производството, където автоматизацията вече е голяма. В този смисъл можем да очакваме, че ръстът при поправките ще се трансформира в ръст на заетостта и намаление на безработицата. Освен това ремонтът обикновено изисква високи сръчност и умения, а не специализирано образование, така че ние вярваме, че в момента има безработни, които разполагат с потенциала да се възползват от тези мерки.
Има ли във вашата стратегия, план как да се ограничават вредните емисии в чужди страни, които не можете да контролирате директно?
Разбира се. От началото на 90-те до сега ние тук в Швеция успяхме драстично да намалим вредните емисии, с поне 25 %, но виждаме, че екологичният негативен ефект от потреблението на практика се движи в обратната посока – увеличава се. И, след като Швеция иска да е лидер при екологичното развитие в световен мащаб, ние се чувстваме длъжни да направим всичко възможно да ограничим вредното потребление на домашна територия. Увеличаването във вноса на зелени продукти и материали, подлежащи на рециклиране, може да изиграе ключова роля в това.
Какво мислите за шестчасовия работен ден, който в момента се изпробва в Швеция?
Все още това не е национална практика, но някои частни и държавни работодатели го изпробваха и в общия случай откриха, че е от полза за работна сила. Докладваха подобряване на условията на труд, а ефектът по отношение на здравето на работещите е очевиден, защото по-рядко излизат в болнични. В момента текат още проучвания.
Според вас как може в бъдеще пазаруването да стане по-екологично?
Отчитаме, че потребителите стават все по-загрижени и по-активни, показвайки на практика, че искат да са част от решението. Има увеличение от 40% в продажбите на стоки в сектора на справедливата търговия, например, което е много силен показател. Това е много окуражаващото и мисля, че едва сега започваме.
Смятам, че това, което наистина ще промени моделите на потребление, е ръст по отношение на размяната на стоки. Тя крие много ползи за хора. Например достъпът до продукти от рода на превозни средства без изискване за лична собственост и поддръжка би довел до кардинална промяна.
