Да се запознаеш с интересен човек се случва сравнително рядко, но да срещнеш човек, който, както си говорите за поезия, ти каже: „Абе, знаеш ли, аз съм роднина на Омар Хайям“, си е направо невероятно. Естествено, след подобна реплика не ми остана нищо друго, освен на свой ред да го попитам: „Ти майтапиш ли се?“. „Истина е…“, ми отговори мъжът с топлите кафяви очи. Помислих си: „Защо да не е истина, светът е малък и чудеса дебнат отвсякъде“. Мъжът, който ми сподели това, се казва Валентин Валентинович Гиясбейли, оставям сладкодумната му природа да ми разкаже останалото.
По следите на легендата
Омар Хайям е роден през 1048 г. в Нишапур. Пълното му име е Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури. Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност. Гео Милев го превежда за първи път на български от немски и английски. В годините, през които живее и твори, оставя голямо наследство в областта на математиката и астрономията. Бил е лекар и философ. Най-известен е с литературните си произведения, представени под формата на “рубаи“ (четиристишия).
Хайям се появява на бял свят като единствено дете в рода на заможен занаятчия. Започва образованието си в Нишапур, намиращ се в днешен източен Иран. Градът по това време има славата на аристократично образователно средище, в което се обучават високопоставени служители в публичната администрация. В младежките му години негови съученици и приятели са Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик везир на Персия при султан Малик Шах, и Гасан-ибн-Сабах, наречен „старецът от планината“, бъдещият предводител на мюсюлманските радикалисти и убийци – Хашишини. Те имат голямо влияние върху целия живот на Хайям.
Омар Хайям е поканен от султан Малик Шах по настояване на Низам ал-Мулк за изграждането и управлението на астрономическата обсерватория на двореца в град Исфахан. Султанът поставя на Хайям задачата да разработи нов календар и той създава Слънчев календар, който става официален календар в империята през 1079 г.
По-късно султан Малик Шах е отровен от Гасан-ибн-Сабах, а Омар Хайям, прокуден от Исфахан, се завръща в Нишапур, където започва да преподава астрономия и пише своите поетични рубаи. В ръкописа „Къща на радостта” на Ахмед Табризи се съобщава, че Хайям „никога не е бил склонен към семейния живот, отдавал се е често на алкохол и жени и е бил арогантен и строг с всички свои ученици, с изключение на едно момче“, което идва с него от Исфахан и бива представяно за син на негов колега. Във времената на радикален ислям Хайям предпочита да скрие истината за извънбрачното си дете. Поетът, философ и астроном умира през 1131 г. След години, заради ислямските гонения, синът му се премества в днешен Азербайджан, където създава свое потомство.
От този клон тръгва и моята фамилия, продължава разказа си Валентин Гиясбейли, а очите му се оживяват по детски.
Кръвта вода не става
Дядото на Валентин се казвал Халид, неговият дядо имал двама сина и няколко дъщери. Притежавал голямо богатство, но починал сравнително млад. Бил роднина по майчина линия с националния поет на Азербайджан Самед Вургун. Големият му син Гасан Гиясбейли наследил имането. Той обаче симпатизирал на съветската власт и предал имотите си безвъзмездно на управляващите.
За разлика от него, по-малкият Мамед решил да се отдаде на учението и завършил Литературния институт в Баку. В университета неговата артистичност спечелила сърцето на бъдещата му съпруга Зулейха. Тя била с еврейски произход и дъщеря на изселен в Сибир азербайджански революционер, който се завърнал в родината си след утвърждаването на новата власт. Тъй като Мамед бил от известен и богат род, бащата не дал съгласие за женитба и женихът откраднал Зулейха с нейно съгласие, по стар обичай.
Двамата заживели заедно, Мамед станал училищен директор в провинцията, организирал литературни кръжоци и четения. Сам пишел стихове и пеел старинни мугами. От „греховната“ любов на мюсюлманин и еврейка се родили 5 деца – Халид, Абгюнаш, Загид, Лятифа и Тюнзале. Халид и Тюнзале станали талантливи поети. Приживе Халид Гиясбейли издал две книги с поезия – „Тиха песен“ и „Бъди благословена“, които били преведени на четири езика, превел и много от големите азербайджански поети на български.
От него съм наследил артистичността си, казва с умиление Валентин и най-накрая решава да повдигне завесата на собствения си живот.
В днешни времена
Валентин Гиясбейли се ражда през 1980 г., от малък е жаден за знания, учи в в италианския лицей в Горна Баня. Желанието да се занимава с изкуство обаче се оказва по-силно от езиците. Приемат го да следва актьорство за кино в класа на Никола Корабов и Виолета Гиндева. След това завършва актьорство за куклен театър в НАТФИЗ и педагогика в СУ. Работи като актьор в Бургас, Търговище и Шумен. Има няколко роли в киното и телевизията, озвучавал е в телевизията. Способността да работи с деца, наследена от прадядо му Мамед, го прави помощник директор, а впоследствие и директор на 199 ОУ в София.
В момента Валентин има частен бизнес. Занимава се с обучение по български за чужденци и е председател на „Европейско-китайски комитет за сътрудничество“ – организация, занимаваща се с подпомагане на образователния, научен и културен обмен между Европа и Китай. Има две дъщери от първия си брак – Карина и Амели, и две от втория си брак с Десислава Петкова – Дилмана и Ваяна. С тях живеят и двете му доведени деца.
„Къщата ми е пълна с детски смях, безкрайно съм щастлив“, споделя ми потомъкът на Омар Хайям, а усмивката грейва на лицето му. Няма как да не му повярвам.
