Всички сме чували станалото нарицателно вече: “Когато си в чужбина, е най-добре да си нямаш работа с българи“. Това „правило“ успешно може да бъде опровергано от хората на изкуството. Тe имат способността да се сплотяват отвъд националностите и географиите. И плодовете се раждат, труден е пътят им, но носят следите на истинското приятелство.
Някъде там в малкото румънско село Стар Бешанов през 2006 г. на Иван Василчин, банатски българин и потомствен художник, му хрумва да събере за пленер неколцина пръснати из света свои колеги. Така започва проектът „Родина на кръстопът“, който с годините се оформя като артфорум за съвременни художници от България и чужбина.
Мястото на възникване не е случайно. Стар Бешенов е столицата на банатските българи в Румъния с над 2000 души население. През пролетта на 1738 година павликянските българи, бягащи от гоненията на османците, получават правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешанов. И до днес те пазят старите български традиции и се гордеят с тях. Самият Иван Василчин е потомък на иконописеца Димитър (Мити) Василчин. Както казва народът: „Кръвта вода не става”.
България, която все не ни достига
Родолюбивата натура на Иван го кара вече девет издания на „Родина на кръстопът“ да подава ръка и да събира български творци от всички краища на света. Творбите от пленерите виждат бял свят на изложби в Братислава, Берлин и Виена.
2016 г. е пикова за проекта, творците се събират за два пленера – единият през април в Кайзерслаутерн, Германия, а другият във Весперм, Унгария. Сред участниците са художниците Антония Дуенде, Миша Георгиева, Боряна Перчинска, Милена Владимирова, Радостина Доганова, Ралица Владимирова, Милена Младенова, Володя Казаков, Антон Антонов, Димитър Витанов, Цветелина Максимова, Даниела Русева, Катя Христова, Мирян Колев и много други.
Извън чисто творческата страна на нещата, проектът прави мост над бурното море на отчужденост, в която сънародниците ни живеят в чужбина. Поне за няколко дни по време на пленерите творците откриват различните лица на своята родина чрез общуването си с другите участници. Когато купонът свърши, всеки от тях поема в своята посока с малко повече България в сърцето си. Онази България, която все не ни достига.
А сега накъде?
Само след броени дни, на 22 ноември в Будапеща, художниците от „Родина на кръстопът” откриват нова своя изложба. Ще ги подслони уютната Българска галерия, намираща се на ул. „Байза” 44. През 2017 г. пък ще бъде десетото юбилейно издание на пленера. Да се готви Берлин. Август ще е месецът, през който ще се проведе и симпозиум в две части. Първата – в Ботевград, втората – в китното родопско селце Долен. Всъщност, какво значение има дали си в Долен, или в Берлин, след като кръстопътищата водят винаги към твоята родина?
