„Трейнспотинг“, култовият филм, с който израсна цяло едно поколение от средата на 90-те, се завръща 20 години по-късно – със страшна сила. Ние, които като студенти четяхме книгите на Ървин Уелш, вече минаваме четиридесетака. Някои останаха в България, други отдавна са в чужбина и дирите им се губят между миенето на чинии и мрачните лондонски квартири.
Независимо от географията и местообитанието съм сигурен, че във всеки от нас продължават да живеят духът на свободата и духът на себеразрушението. Изгубеното поколение на неслучилия се преход, хората, които са „на попрището жизнено в средата“, ще се срещнат в киносалоните, за да гледат новата версия на любимия си „Трейнспотинг“. Дали след толкова години ще се познаем, остава загадка. Със сигурност обаче ще разпознаем старите муцуни във филма, отново под режисурата на Дани Бойл. Актьорите Юън Макгрегър, Робърт Карлайл и Джони Лий Милър са леко побелели и напълнели, но все така във форма.
Наред с тях се прокрадва и нещо родничко. На цялата хулиганска агитка ще партнира не кой да е, а Анжела Недялкова – добре позната от филмите „Пътят към Коста дел Маресме“ и „Аве“. Дотук добре. Какво история ни очаква?
Героите решават да влязат в порнографската индустрия и да заснемат филм, който да ги направи богати. Ники (Анжела Михайлова), 25-годишна студентка по кино, работи в салон за масажи и е примамена от мъжете да участва в новия им бизнес с домашно порно. Всичко, разбира се, се случва на фона на подобаващ саундтрак. Неизменната мелодия на Ъндъруърлд Born Slippy е също налице.
Едва ли ще се изненадате от това, че текстът от едноименния роман на Ървин Уелш претърпява пълна метаморфоза. От станалото знаково: „Избери живот. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери голям телевизор. Избери си бъдеще. Избери живота… Защо ми е всичко това? Аз не избрах живота – избрах нещо друго. А причините? Няма причини. На кого са му притрябвали причини, когато имаш хероин?”, след 20 години слоганът в „Трейнспотинг 2“ е : „Избери живота, избери Фейсбук, Туитър, Инстаграм и се надявай, че някой някъде го е грижа”.
Много добра хрумка на Дани Бойл, носеща ни доза хумор и доза горчилка. Да, съвсем спокойно можем да наречем социалните мрежи „новия хероин“. А където има дрога, се появяват и клиники. Нека си припомним, че в края на юни тази година в Алжир бе открита клиника за зависими от социалните мрежи. Частното лечебно заведение, основано в град Константин, предлага програми, специално предназначени за потребителите на Фейсбук и Туитър. Според основателя на клиниката Рауф Бокаф в страната има над 10 милиона зависими от социалните мрежи, една част от които имат остра нужда от медицинска помощ.
У нас картинката също си я бива. 71% от българите използват интернет единствено за Фейсбук, показват данните на НСИ за 2014 г. Какъв е процентът през 2016 г. сами можем да видим в градския транспорт. Ще бъде прекрасно, ако, както в калифорнийския град Хейуърд, и тук властите поставят предупредителен пътен знак:„Първо пресечи улицата и след това обнови статуса си в социалната мрежа“.
Докато чакаме това да се случи, на всички нас, „наркозависимите”, не ни остава нищо друго освен да изберем живота.
