Някои от вас може и да са забелязали – в момента тече краят на предизборна кампания за президент. Кампания рядка и постна като цвик. И ако четящият този текст е интелигентен и образован, с относително добър доход, живее в голям град и определя себе си като европейски ориентиран и по-скоро млад човек, е много вероятно същият този четящ да смята, че няма за кого да гласува. И той вероятно ще е прав като не се чувства ангажиран от нито един от кандидатите и като не се припознава в никой от изречените къде с половин уста, къде с пенлив патос предизборни призиви.
Вината тук, драги читателю, си е твоя, защото ти сам си се превърнал в не-електорат. Знам, че не обичаш да те обвиняват, че се чувстваш малко над нещата и вярваш, че всичко се случва въпреки теб, а не заради теб. Именно заради това ти нямаш свой кандидат. Ти си елемент, който не може да бъде ангажиран в политическа кампания и към когото не си струва да се отправят послания, защото те няма да се превърнат в изборни резултати. Ти не си им интересен на политиците, драги читателю, и затова не си представен.
И тук ще кажеш – „ама нали те се опитват да накарат народа да гласува за тях“. Невярно – думата народ не означава нищо. Колкото и да повтарят, че президентът трябва да е обединител на „народа“, това няма как да стане, защото един народ в онзи прединдустриален смисъл на думата, в който я употребяват всички, просто отдавна няма и към него не могат да бъдат отправяни послания.
Какво има тогава ли? Има националност, изградена от множествено различни групи хора; много народи, ако искаш. Народ на малцинствата, народ на бедните, народ на средната класа, на богатите, на глупавите, на интелигентите, на русофилите, на западно ориентираните, на младите, на старите, на болните и на здравите. И когато някой от кандидатите използва думата народ, той не се обръща към нацията, а към онези от многото народи в нея, които биха му донесли политически дивидент, тоест биха гласували за него. Онeзи народи, които не са твоят.
Ти и твоят народ, драги ми читателю, си избрахте да се изключите от играта – като просто не гласувате. Ти си зрител на първия ред, скрит зад фразата „то няма за кого да се гласува“. Кръгът е вече затворен, ти не искаш да гласуваш, но и те не искат да гласуваш, затова нищо не ти предлагат. Станал си безинтересен. Защото си малко надменен, възпитан в чувството, че трябва да получиш идеалния кандидат, без да си даваш сметка, че трябва да си го поискаш. Трябва да се превърнеш в електорат, в гласуващо животно и така твоят народ да стане интересен, за да започнат да го ухажват.
Те знаят много добре какво мислиш ти – че всички са еднакви, че решенията се взимат другаде, че от теб нищо не зависи. И наистина не зависи, защото твоят народ не е нито достатъчно беден и наритан, за да се бунтува така, както се бунтува гладният, нито достатъчно богат, за да се бори за запазване на статуквото. Като истинско дете на прехода, ти си от свободомислещия народ, но си по-скоро аполитичен и неспособен или незаинтересован да декодираш политически послания, затова и не ги получаваш. При избори теб никой за нищо не те бръсне. Не те бръснат за нищо и когато си на площада, защото знаят, че си умен и красив и рано или късно ще поискаш да си на топло и уютно. Хваща ги шубето, само когато на улицата излязат само онези, които нямат къде да се приберат. Затова и цялото говорене по избори е предназначено за другите народи, които решават без тебе – плакатно, със заучени и изпразнени от всякакъв смисъл фрази, които, и тук си напълно прав, няма да променят нищо.
Ти, читателю, избра да ти отнемат правото на избор и промяна, при това по най-елементарния и лесен начин – като просто спряха да ти предлагат възможности. Апатията ти е идеалната среда за всички онези, които не харесваш. Ако твоят народ обаче се покаже склонен да участва в политически процеси, рано или късно ще появи някой, който да отговори на желанията му, който да се пребори за гласовете му. В политиката вакуум няма, само инертност. Може и всички политици да са маскари, но не са глупаци и, ако видят смисъл, ако видят ползата от теб, те ще ти предложат това, което искаш.
Въпросът е обаче дали ти знаеш какво искаш? Създал ли си за себе си представа за онзи кандидат, за когото би гласувал? Ако е така, какво ти пречи да го сториш? Нима някои от наличните в момента не се доближава поне малко до този образ, поне в един свой атом, който да ти даде повод или извинение, ако искаш, за да се превърнеш пак в електорат, вместо твоят народ да се носи по течението като не-електоратен призрак с вирнато носле. Да, може и да сбъркаш, но дори и да не гласуваш, ти гарантирам, че няма да останеш без президент. Но пък ако гласуваш, бъди сигурен, че ще разберат, че си се размърдал и следващият път може и да не си толкова невидим.
Защото, драги читателю, драги сънароднико, когато дойде време идните поколения да ни съдят, никой няма да ни попита защо е бил избран този или онзи, а ще ни потърсят сметка защо сме избрали да сме невидим народ и не сме поискали онова, което ни се полага. Не сме поискали кандидат като за нас.
