Макс влиза и всички замлъкват като ученици пред респектиращ преподавател. Той не бърза. Престават дори шушуканията. Започва да говори с ясен глас, изнесен, но не прекалено силен, идеален британски акцент, без да се старае.
– Дванайсетгодишно уиски с аромати на…
Спирам да го слушам. Оглеждам се дискретно. Няколко дами го наблюдават с нескрит интерес. Питам се каква е харизмата му. Мога ли да отгатна? Ще опитам.
Макс е роден в Лондон и е станал част от семейството на Chivas Brothers през 2004-а като Chivas Regal бранд амбасадор. Зад гърба си той има нещо като дванадесетгодишен опит в индустрията.
Как ти звучи това, Макс Уорнър? Не отговаря. Окей, нека пробваме още малко. Някъде след 2010-а Макс стартира успешно и кампанията Chivas Masters Bartender Advocacy. Каква е идеята? Чрез тази кампания барманите от висок клас могат да преразгледат четирите основни коктейлни ери и да вникнат в известните скоч коктейли от това време. Това не важи за Жоро от кварталния бар, който няма представа например, че „Травиата“ от Верди е по „Дамата с камелиите“ на Дюма-син, а самата опера върви изключително добре с конкретния скоч.
Ще стигна дори по-далеч. Ще предположа, че през юли тази година Макс е получил едно от най-престижните признания в своя свят – World’s Best Global Brand Ambassador на Spirited Awards по време на Tales of the cocktail 2016.
Сега започвам и аз да позирам – разклащам всяка от чашките, душа жадно, скочът не ме вълнува, но се съгласявам, че 18-годишният е по-добър от всички останали. Макс ни пита какви нюанси усещаме.
– Sour cherry! – обаждам се.
После не помня. После има скоч, чаши, Макс и си говорим с него, още чаши, дразня се на идеалния му акцент, защото моят звучи нелепо на този фон, вървя с дегустационна чаша, вали, разбира се, а защо вали в закритото пространство на самия Whiskey Fest – нямам идея. Пием и влизаме в произволни пъбове, а сивото не спира, влече ни като Темза, бързо, дъждът става по-силен, дрехите ни прогизват, виждам Макс, който тича нанякъде с ужасна качулка, в този момент стъпвам в грозна локва, внезапно ми се допива, но няма време.
И наистина няма време. Имало едно време. Няма време. Отново съм в онази зала и дегустирам Chivas. И пак 18-годишният ми е най-вкусен. А след това разбирам, че всички са си тръгнали. И е време да…
