Мира Кацарова е джаз певица и радиоводеща в Jazz FM. Вече и организатор на Пловдив Джаз Фест. Разпитвам я не само за това как се прави джаз фестивал в днешни времена и елитарна музика ли е джазът.
Предстои Пловдив Джаз Фест 2016, можеш ли да сравниш тръпката при излизането на сцената с тръпката на наближаващия фестивал?
Различно е. Концентрацията и нагласите да организираш едно относително мащабно събитие като Пловдив Джаз Фест са съвършено други от тези, когато трябва се кача на сцена, за да пея. Поне при мен вълнението като организатор е свързано с екстровертни, динамични отношения. Докато преди пеене обичам да се затварям в себе си, да мълча, да опитвам да преборя сценичната треска, която е тиха, почти невидима за останалите, като напираща страст, която трябва да овладееш. Като организатор подхождам далеч по-темпераментно и броените дни до първия концерт ме вълнуват като дете, което чака рождения си ден. Очакването на началото на фестивала ме прави щастлива, както впрочем и на всеки един мой концерт, но е различно.
Какви са уроците от миналогодишното издание?
Основният ми урок е, че всичко се прави с много любов. Ако мотивите ти се изместят и приоритетите се свържат с лични изгоди, всичко е обречено на бавен и сигурен провал. Миналата година не допуснахме нищо да ни отклони. Затова се получи смислен, вълнуващ и добре подреден фестивал, където витае дух на благородство, радост от живота, уважение към таланта. Лично аз се научих на търпение и хладнокръвие, защото поех дълбоко въздух, рискувах, нямах никаква сигурност, но ето че се получи. „Не знам как, но накрая всичко се оправя.“ Помните, навярно тази реплика от „Влюбеният Шекспир“.
Как се прави фестивал по време на криза?
С вяра! От една страна ние повярвахме, че можем. От друга – хора с отношение към джаза от големи институции и корпорации ни се довериха и ни подкрепиха финансово. Мисля, че оправдахме доверието, защото и тази година сме заедно за Пловдив Джаз Фест 2016. И сме благодарни. И за да не говоря в някакво неясно първо лице множествено число, ще кажа, че екипът на фестивала е много малък – основно трима човека сме. Но ни помагат много близки наши приятели и така Фестът има и не малко симпатизанти, които работят с душа и сърце като за мисия.
Освен безсънните нощи, какво е нужно за да се случи на високо ниво един такъв музикален форум?
Професионализъм. Познания. Контакти. Взаимно уважение. Всички, които сме заедно по пътя към тези пет дни щастие от музиката сме отдадени на работата си денонощно. Буквално, без да преувеличавам. Но не се оплаквам, нито ми тежи. Напротив. Чувствам се вдъхновена и дори спасена от възможността да опитам да променя нещо. И колкото и да е наивно – вярвам, че можем да променим света.
Имаш дългогодишен опит като радиоводеща в Jazz FM, с какво ти помага той, когато си в ролята на организатор?
Много помага работата в любимото ми радио за подготовката на този фестивал – безспорно. Първо свежият поглед, който поддържам по отношение на новите музикални тенденции, проекти, артисти е безценен. Непрекъснато следя новостите в областта на джаза и музиката, производна на него. От друга страна, комуникацията на един такъв фестивал е важна. Важно е да се разказват истории за артистите, да се обясняват особеностите на стила им, да се разкриват детайли от биографиите им, които ги показват като мъдри и силни личности, което винаги вдъхновява. Така че както в радиото, така и покрай фестивала не се уморявам да разказвам колко красива, смислена, влиятелна музика е джазът и производните му стилове. Колко много хубавата музика ни прави благородни и по-добри.
Кои са акцентите на тазгодишния фестивал? Коя е звездата, която би искала един ден да поканиш в България?
Тази година програмата е много силна. Всяка вечер сама по себе си е акцент. Хилда Казасян, Белослава, Андрония Попова и аз се събрахме да попеем заедно и се получава вдъхновяващо. Концертът на Zuco 103, които ще представят новия си албум на 2 ноември, очаквам да бъде голяма забава. На 3 ноември има два концерта – рецитал пиано и глас на Камелия Тодорова и Ангел Заберски, но преди това на сцената ще се качат музикантите от Франция на Георги Корназов бенд, за да изпълнят музиката на Кени Уилър. С тях ще бъде един от най-значимите съвременни джаз певци в Европа – Давид Линкс. Разбира се, хедлайнерите ни тази година се падат в петък и събота вечер. На 4 ноември е Ричард Бона – един от най-добрите съвременни джаз басисти, работил с Боби Макферин, с Пат Матини. Тази година той реализира новия си албум „Herirage“, който е белязан от афро-кубински ритми и интонации. Създаден е с кубинската група Мандекан Кубано, но в Пловдив той ще бъде със своя бенд. Така че ще има както екзотични латино пиеси, така и джаз изпълнения. Последната вечер е гала концертът на Пловдив Джаз Фест – Майк Стърн и Дейв Уекъл бенд. Едва ли има нужда от представяне кои са тези двама виртуози, но все пак ще кажа, че Дейв Уекъл е навярно най-влиятелният барабанисти, оказал въздействие върху поколения музиканти със своя техничен, провокативен, енергичен стил на свирене. А Майк Стърн е също толкова прочут с виртуозността и техниката си, както и със сложните си, ритмични, но много привлекателни композиции. Те ще представят най-новия си проект, а концертът им тук е четвъртият в европейското им турне, което започва на 2 ноември. Така че основният фокус тази година са новите проекти, създадени 2016 година. Разбира се, пулсиращите съпътстващи събития придават на фестивала многолик облик. След всеки от основните концерти ще има клубни концерти в Бибоп кафе на млади, но вече отличителни артисти като „Hot Club de Plovdiv“, Петя Данкова, Лили Илиева и Минимум квартет, Николай Карагеоргиев, както и квартета на Петър Момчев и Шибил Бенев, който ще озвучи откриването на фото изложбите на Диляна Флорентин и Павел Червенков на 1 ноември в Дом на културата „Борис Христов“. Важна за нас е и срещата-разговор с Димитър Камбуров, който на 4 ноември от 16 часа в новата камерна зала на Драматичен театър Пловдив „Zoom Zоna“ ще ни зададе въпроси кой пише за музика и как. Новост за тазгодишното издание на феста са младежкият конкурс и новоучредената награда на Пловдив Джаз Фест за цялостен принос към джаза. Тази година тя е присъдена на иконичния джазмен от Пловдив Огнян Видев.
Капризни ли са джаз музикантите?
Джаз артистите са хора, които уважават себе си, повечето от тях са горди и достолепни, но като цяло са скромни и фини. Не са капризни, нито разлигавени. Единствено проявяват претенции по отношение на техническите детайли на звук и цялостна техника. Разбира се, най труден ни е райдерът на Майк Стърн и Дейв Уекъл, но брилянтния стейдж екип на Любен Грозев е осигурил всичко за концерта им на 5 ноември. Освен това артисти от този ранг пътуват със саунд инженерите си, така че усилията ни за добър звук и светлина са общи.
Все още битува мнението, че джазът е елитарна музика, какво би отговорила на подобно твърдение?
Джазът не е елитарна музика. Като цяло чистият джаз, според мен, изцяло принадлежи на 20-ти век. Но съвременните стилове, производни на джаза и белязани от основното му изразно средство – импровизацията, са много динамични, в повечето случаи комуникативни и разбираеми. Това е и причината логото, символът на Пловдив джаз Фест да е пулсиращ кръг с отворени граници, защото вярваме, че кръгът от хора, които харесват тази музика и са я възприели като начин на живот, ще се разширява. Така и става, ако съдя по интереса към фестивала още в предварителен етап. А и миналогодишният ни опит показа, че публиките ни са различни, шарени, променящи се.
Има ли в страната оформена публика за тази музика? Как би разпознала истинския джаз фен?
Разбира се, вече казах, че публиката се оформя непрекъснато, променя се, но аз имам един сигурен белег да разпозная кога публиката е от истински джаз фенове. Това е когато хората са наясно къде да ръкопляскат. Усещаш атмосферата в пристъпите на слушателите да аплодират солата и импровизациите на точния момент. Тогава е най-плътно усещането, че си обграден от истински джаз фенове.
Джазът се прави най-често от приятели за приятели. Кои са ти най-ценните джаз приятелства през годините?
По-точно би било, според мен, да се каже, че джазът създава приятели. Близостта при хората, които изпълняват този стил музика, е много спонтанна. Това е стил, базиран на общуването, на диалогичността или на принципа на „редуващите се монолози“ по Мигел де Унамуно, който твърди, че тъкмо това е истински пълноценното общуване. Така приятелствата, създадени от музиката, преминават отвъд сцената и остават в живота. Моите приятелства са много, но ще спомена Румен Тосков Рупето, бог да го прости, Еко и Миро Турийски. Това са хора-ангели за мен. Обичам ги като братя и знам, че ме правят по-добра.
Ако джазът е остров сред музикалния океан, какви са обитателите на този остров?
Чувствителни, благородни, интелигентни, забавни, умеят да общуват, силни по дух личности, умни и образовани. Забелязала съм, че този тип музика се харесва от хора, които са преживели много в живота си, имат плътен екзистенциален опит и са открили своя философия. Може би отличителна черта за всички е, че без да са музиканти, обичат и могат да импровизират живота.
Ти си богослов по образование. Би ли продължила изречението: Джазът е религията на…
… свободата, на безпределните пътешествия, на поривите отвъд границите на съзнанието…
