Срещам Зузана Пиптова-Врабчев дни след термина й в парка. С едното око гледам скута й в очакване всеки момент да роди, с другото следя нивото на звука на диктофона. А в главата ми се въртят банални въпроси:
А: Ако в този момент ти изтекат водите, какво ще направиш?
З: Ще се обадя на лекарката, която ще ръководи екипа по раждане.
А: А ако не ти вдигне телефона?
З: Ще звъня, докато ми се обади. Междувременно ще потърся съпруга си, за да ми донесе куфарчето с принадлежностите.
А: Винаги съм се чудила какво има в това куфарче?
З: Документи, неща за ежедневния тоалет, чехли, нощница, книга и музика за отпускане.
За миг си представих цял лекарски екип, надвиснал върху големия й корем (и не само), кървища и марли, а Зузана – с книга в ръка, плюнчи пръст и прелиства страниците. Ясно, че раждането не е нито толкова страшно, нито толкова романтично, както го представят по филмите. Обаче се впечатлявам от нормално реагиращи бременни, които не се оплакват от администрация и скандални условия в болниците и най-вече – не плануват секцио заради асцендента на детето си.
Негативните реакции от родилните домове
Честно казано, не съм се натъквала на скандални случаи с родилки, защото подбирам внимателно информацията, която чета и гледам. Много често ме питат дали се притеснявам и аз си дадох сметка преди известно време, че дали се притеснявам или не, просто някои неща не зависят от нас. А и да не подценяваме факта, че преди повече от 2 хилядолетия Дева Мария е родила Божия син без да има кой знае какви условия. Коя съм аз, че да ме е страх.
В същия момент аз се сещам за онзи виц, в който водят българина и чужденеца към бесилото. Чужденецът казал: Абе, човече, дай да измислим нещо, да се отървем. А българинът отвърнал: Недей, че ще стане по-страшно. Имаме си някаква неаргументирана доза вроден страх, като национална ценност ни е.
Най-безумното четиво, свързано с бременността
Не мога да се сетя в момента. Сигурно са много. По-скоро обръщам внимание на по-интересни и любопитни факти. Например, учените знаят какво съпровожда раждането – като контракциите. Всичко е описано стъпка по стъпка, но това, което все още не са разгадали, е какво всъщност стартира самият процес. Ако си вярващ, обяснението е, че моментът на раждането е в Божи ръце, а ако не си – поводът е свързан с природата, но не зависи нито от майката, нито от детето. Просто има някакви механизми, които стартират процеса на раждане.
За да не звучи по Леонардовски шифровано и с риск да се изложим в лекарските очи, народно подчертаваме, че това е нещо като диабета. Не се знае какво точно го отключва, независимо, че причините за забавляването лесно могат да бъдат идентифицирани.
Хормоните са ми наред
Аз не наблюдавам някакви емоционални изригвания или предпочитание към различни вкусове. Вярвам, че това е индивидуално състояние при всяка една жена. Но никога преди да забременея, не съм изпитвала притеснение да комуникирам с непознати хора или да се изявявам пред публика. Сега ми се случва да ми пресъхне гърлото. Но съм нямала моменти, в които много ми се дояжда нещо по среднощ и пращам мъжа ми да търчи по гащи до магазина. А и натрупаната енергия в тялото от късното вечерно хранене трябва да се изразходи и честно казано не смятам за необходимо да обикалям в 12 през нощта блока в кръг.
Зузана избягва късно вечер да консумира фруктоза и захар, така че мъжът й спокойно може да си стои нощем и без боксерки. Хората неслучайно казват, че мама знае най-добре.
Възпитанието на детето
От малка съм си давала сметка, че един ден ще съм много благодарна, ако поне това възпитание успеем да постигнем, което са ни дали нашите родители, и че ще е много трудно. Трудно е да се казва, какво ще се прави. Самата аз не знам, въпреки че се смятам за човек, който е много дисциплиниран, който може да си постави някакви цели, но това е нещо толкова извън мен – нов човек със собствения си характер и по-късно маниер, който може и да успееш да манипулираш, но в никакъв случай да притежаваш, защото той е самостоятелна личност.
Добрият пример
Баща ми е изключително строг и праволинеен човек, който винаги е гледал ние със сестрите ми да се държим възпитано и дисциплинирано. Веднъж сестра ми остави двете си деца при него и се възмути от следния случай: Но, баща ми, защо му позволи това, нали аз му казах „не“, а ти му го позволи. А той й отговори: Виж какво, аз съм дядо, аз съм за разглезване, ти си родител, ти трябва да възпитаваш.
И според мен това е перфектният начин, защото майката и бащата са първообраз на мъжа и жената в обществото, с което детето се запознава. Бабата и дядото са също така някакъв първообраз на хората, с които то ще се среща, и по този начин то се научава да води преговори още от ранна възраст. Ако не мине при татко, отива при мама, ако и при нея не стане, се опитва при баба и дядо. И се учи на някакви поведенчески модели и именно тук ролята е на по-големите – да могат да надскочат себе си и да предадат най-доброто от себе си.
Кога ти е терминът, за да ти кажа коя зодия ще е детето
В началото бях много благодарна, защото със съпруга ми, който е българин, често водим разговора, че българите колкото са вярващи, толкава са и суеверни. Сега и той се убеди, че наистина първото нещо, което констатират околните при вида на бременна, е да започнат да смятат зодиите и изведнъж целят разговор започва да се върти около астрологията. В един момент става абсурдно, защото сякаш зодията трябва да предопредели, дали детето ще стане човек, а не начина, по който го възпитаваш.
Зузана е от Словакия. Приема фамилията на мъжа си – Врабчев, в мъжки род, защото в противен случай би трябвало в словашкия паспорт да фигурира като Врабчев-ова. И както казва тя: „Иди, разбери, че сме семейство“. Вирее изключително добре в балканска среда, защото познава тукашната действителност и вече има отговор на въпроса „защо“ – защо хората се държат така, защо системата работи така и прочие. Харесвам остроумното й чувството за гражданска отговорност. Спомням си една случка в метрото, когато младеж изхвърли, уж незабелязано, боклук на перона. Тя изчака известно време, приближи се, почука го по рамото и каза на висок глас, така че да се чуе и от останалите чакащи: „Извинете, г-не, това май е ваше, сочейки боклука. Бихте ли си го прибрали. Благодаря.“
Челната стойка за забременяване
Не знам защо някои смятат, че за да забременеят, трябва да си вдигат краката след полов акт. Не съм учен, но не мисля, че има някаква връзка. Може би, по този начин жените се опитват да накарат сперматозоидите да стигнат до там, докъдето трябва, но в края на краищата или има почва за това, или няма. Според мен и бабите ни не са правили челни стойки.
Трудности при зачеването
Така както има много млади двойки, които не могат да забременеят, така има и много жени, при които се случва, без да са го планирали. Всичко е в главата. Ако човек силно иска нещо, често се получава точно обратният ефект. Понякога, може би, трябва да се успокои и да се отпусне, и нещата просто ще се случат.
Влиянието на забързания ритъм на живот върху плодовитостта
Тук си припомняме със смях следната фолклорна реплика: „Едно време носехме потури и имахме мадури, а сега носят тесни дънки и имат трънки“.
Разговорът тръгва в прекалено шеговита насока и аз не мога да се сдържа да попитам Зузана за газовете по време на бременност. Бях чела, кой знае къде, че бременните имат повече неконтролирани газове. И си мислех, че това е идеалното прикритие в публична среда: Ами, извинете, детето пръдна, то не разбира, какво да се прави. В кръга на шегата, разбира се, някои хора използват кучетата за подобно прикритие: Ох, Шаро, ама стига вече си се изпускал. А пък усмивката на стопанина щръква до уши, след като е отпуснал бузите, без никой да може да го хване в гряхообразното вещество, носещо се из въздуха.
Името на новороденото
Бях попаднала на текст, в който се казва, че ако родителите не можели да изберат едногласно името на детето, то служителят на съответната институция решавал вместо тях. Това обаче се опроверга от моята гинеколожка. Но въпреки всичко, представлява добър инструмент да провокира родителите да вземат навреме решение, за да не се получи, например, името Пешкир – кръстен на единия дядо Пешо и на другия – Киро.
Двуезичната среда
Аз мога да говоря само на майчиния ми език правилно. Същото важи и за бащата. Така че е по-добре да предадем поне един качествен език, отколкото да се правим на всезнайковци. А аз не мога да се изразявам с умилителни думи на български, независимо колко добре владея езика. Това е най-трудният превод, защото няма как да усетиш нюансите, които майката предава на детето. Дори да съм дочула в парка умилителни обръщения и да ги използвам, няма да е нещо мое, а изкуствено наизустено.
От пелени до играчки и обзавеждане на детска стая
Скоро имахме среща с едно семейство с три деца, които ни казаха: Елате ни на гости, ние обикновено действаме като контрацептив на младите двойки, но при вас е твърде късно, затова ще ви дадем няколко съвета. – Не купувайте никакви дрешки. Излишно е. Ние накупихме всичко стандартно и ни се роди едно нестандартно голямо бебе и всичко отиде в ъгъла.
Не знам дали семейството с трите деца действа като контрацептив на младите двойки, но Зузана със сигурност е някакво предпазно средство от крайни емоционални състояния. Разговорът с нея ме накара да се замисля за склонността ни към суеверия, за критиката като лайвмотив на общуването и умишленото търсене на скандалното в ежедневието. Форсираме живота си и си мислим, че може да плануваме бъдещето. И отново поглеждам към скута й.
Следва продължение…
