Както преди няколко дни Дуенде сподели във фейса си, възможността всички 18-годишни европейци да обиколят континента си безплатно, за да го обикнат, вече не е илюзия, нищо че ни прилича на римейк по Алеко. Един от най-младите евродепутати, предполагаемо – от собствен опит след авантюрите си с Еурорайл предлага същото за всеки европеец, навършил пълнолетие. Хубавото в случая е, че и другите фракции в Европарламента са ОК за този начин да се спре евроскептицизма и ляво/десния популизъм.
Още миналата година премиерът Ренци обяви програма за вкарване на 18-годишните в културата с „бонус култура“ от 500 евро на човек в рамките на програмата „култура срещу тероризъм“. Тези дни комисарят по транспорт с оглед нечленството на няколко европейски страни в Еурорайл даде подкрепата си за разширяване на видовете транспорт и при нужда – въвеждане на лотариен принцип (железниците почти навсякъде са държавни и току-виж някой умник гласувал, че това е недопустима държавна помощ).
Ако си спомним по-младите години, пътуването на стоп бе също толкова щадящо въглеродния отпечатък (не че знаехме какво е това), а откривателството на България (за да обикнем повече София) вървеше успоредно с риска да ни върнат по етапен ред (в първото купе за арестанти с опция бой на всеки етап, т.е. гара). На същата възраст излезе и първата ми статия по въпроса в сп. „Отечество“, а само стачките в Полша, която бях дал за пример в проекто-устава на стопаджийското дружество към БТС (с подкрепата на „Хоризонт за вас“) не позволи регистрацията му през 1980-а.
В Европа с влак наистина бе по студентски евтино (40 лв. до Гданск), като най-хубавото бяха действително срещите с връстниците ни, въпреки усещането, че познанията от Френската са леко академични за аргото на случайно срещнатите франсета по будапещенските студентски общежития. Но едно подобно пътуване в моментите на безмесните дни в зараждането на „Солидарност“ бе достатъчно да те вкара в час по анти-история на БКП и подобните „идеологически“ дисциплини. А сегашните родни стопаджии нямат ограничения да постват впечатленията си от Азия до Латинска Америка, за което можем само светло да им завиждаме. Ако не сте забравили, преди година имаше опит един канадски робот-стопаджия до обиколи света и почти успя.
Затова не само приветстваме подобна идея, но бихме се радвали на нейното разширяване към всички възрасти, ненапуснали по една или друга причина родното си място. Да си помечтаем ли перчемлия от Пернишко вместо в АОНСУ да се озове на разменни начала в Тоскана или ритнитопковец от голямата столична община да полази поне (бившия) стадион „Висенте Калдерон“, където през лятото не пее Лепа, а свирят Пинк Флойд? Тогава няма да се срамуваме на нелепици, достойни за „Особеностите на българската дипломация/туризъм/парламентаризъм“, сериалът продължава.
Със сигурност, тези, които (не) биха припознали визираните (нямащи нищо общо с действителността) персонажи по-горе, (не) са си задавали въпроса, как така Алеко е писал „Бай Ганьо из Европа“/“До Чикаго и назад“ – пред атласа/глобуса или в реално пътуване без визи, с българския паспорт и лев със съответното покритие в злато, а впоследствие в сребро. Щастливци сме само тези, които опознаваме, за да обикваме. Обратното също е вярно – непознатите са омразни за нещастливците. Без значение дали са на 18 или на 81. За последните всъщност също би трябвало да има опция за откривателско пътуване. Току-виж си помислили за какво гласуват при следващите избори, веднъж разбрали какво е да имаш избор.
