Той е маестро Иван Бахчеванов – художник, чието колоритно и темпераментно творчество представя страната ни пред останалия свят.
В неговите картини си дават среща митологичното, класическото и модерното пластично изкуство. Картините му живеят по-скоро в света на миналото, отколкото в този на бъдещото. Настоящето също му се изплъзва. Може би защото в нашия технократски свят няма място за поезия. А неговият е свят на доброта и любов, свят, непокварен от настоящето, достигащ едно ново измерение на вечна валидност и универсалност.
Тези думи, написани от приятели и колеги на художника Иван Бахчеванов, ни посрещат на прага на залата в созополската художествена галерия, където в рамките на тазгодишните Празници на изкуствата „Аполония“ беше представена негова изложба. Намираме художника вътре в залата между неговите произведения. Посреща всеки лично и не пести време и усилия да разказва на онези, които проявят интерес, за своята работа. Личи си, че се чувства в галерията като у дома си, и това няма как да е иначе, защото дълги години Бахчеванов е и уредник в тази галерия.
Веднага разбираме, че в неговата живопис има нещо необичайно, но то не се крие само в митологичните теми, нито в емоционалния, но промислен подход към морето. Необичайното е в това, че картините на Бахчеванов, освен на пластичното общуване със зрителя, разчитат и на своеобразна динамична сюжетност. Всички негови платна са естетски пъзели и могат да се гледат от две, а понякога и от четири страни.
Това е причината и художникът да прекарва много време в галерията – не е успял да довърши механизма, който трябва да върти картините автоматично, защото той го прави ръчно. Ние обаче оставаме щастливи от този факт, защото така авторът може да ни разясни по-добре всеки детайл, а след това да ни поговори и малко за морето.
След кратката ни среща с него оставаме с недвусмисленото усещане, че Бахчеванов все още е много по-близо до четката и платното, отколкото до светкавиците, прожекторите и аплодисментите, въпреки множеството национални и международни награди, които е печелил през годините. Първия си приз получава през далечната вече 1988 г., а през 2012 г. е удостоен с австрийската годишна награда за изкуства „Оскар Кокошка“.
Освен художник и скулптор с новаторски поглед към изкуството, Бахчеванов е и един от най-големите дарители на картини, пластики и икони в Бургаска област. Не иска да говори за това. Когато си тръгваме обаче, във фоайето на галерията виждаме пано с негови дарения. Сигурни сме, че не го е сложил той. Но ни прави впечатление, че е по-голямо от всички негови картини.
