Водата е живот. Изворите са част от нашата история, но къде са изворите на нашата история. Изложбата „Аполония Понтийска – По пътя на археолозите“ ни разкрива част от тях. В нея е събрана едновековната история на френски и български разкопки (първите датират още от 1904 под ръководството на барон Дегран, френски консул в Пловдив) около едно от най-старите черноморски поселения – Аполония Понтийска. За пръв път артефакти, част от колекциите и на Лувъра, и на Националния археологически музей – София се събират заедно, като към тях премиерно се експонират и находки от последните разкопки.
Освен статуетки, храмова украса и артефакти от стопанските дейности, покрай които колонията процъфтява, изложбата ни показва и живота преди 28 века такъв, какъвто е бил в ежедневието. Свободни жени, издигнали красотата в култ. Детски играчки, музикални инструменти и алегорични фигурки.
Сбирката е възможна благодарение на съвместния труд на учените от Лувъра, НАИМ, Регионалния музей в Бургас и Созопол и не само.
Като че ли кръговрата на водата се повтаря и с музеите. Заради минералните си извори, София се развива като средище. Император Константин казва „Сердика е моят Рим“. В 18 век Лейди Монтегю в своите писма от Ориента разказва за посещението си в минералната баня в София. Твърди се, че нейното описание е използвано от Енгър в прочутата му творба „Турска баня“, понастоящем изложена в Лувъра. Където пък Александър Баралис е изследовател в археологическия департамент. И за него, и за Кръстина Панайотова няма нищо по-важно от това техните находки да заживеят нов живот, без значение дали в трудовете на специалистите или в детските очи и сърца:
