В последно време все по-актуално става онова уж древно китайско проклятие, което гласи: „Пожелавам ти да живееш в интересни времена“. С оглед на световните събития от последните години това наистина може да се възприема като проклятие. Фразата обаче има друга страна – понякога историята се завърта така, че предоставя на определено поколение възможността да стане свидетел на епохални събития, а не да научава за тях от учебниците по история.
Такова е било времето на Ренесанса, Индустриалната революция, пробивът в теоретичната физика чрез личностите на Айнщайн и Бор, стъпването на Луната, сексуалната революция, делото на Бил Гейтс и Стив Джобс… В последно време още една личност все по-амбициозно опитва да извоюва своето място в историята. Става дума за американския предприемач, собственик на частна космическа програма и страхотен визионер Илън Мъск.
Само преди няколко дни той изнесе лекция с, колкото и нескромно да звучи, историческо значение. В нея в рамките на повече от час и половина Мъск разкри изключително интересни подробности около своята космическа програма „Спейс Екс“, която вече извежда спътници и товари на НАСА в космоса. Предаването на цялото съдържание на лекцията в писмен вид е почти непосилна задача, но всеки заинтересован може да я намери тук, а видеото, което виждате по-горе, представлява симулация на един евентуален полет до Марс и беше презентирано в рамките на лекцията.
Мъск разкрити и интересни подробности около начина, по който той и неговите сътрудници смятат да стъпят на Марс до средата на следващото десетилетие, за това как планират да направят пътуването до планетата достъпно за всеки на цена, по-малка от 100 хиляди долара, за орбиталното зареждане на космическите апарати и за това как според тях е напълно възможно в обозримо бъдеще на Марс да има колония от 1 милион души.
Тук няма да се впускаме в преразказване на лекцията, ще опитаме да обърнем внимание на това защо начинанията на Мъск могат да се окажат с епохално значение:
Междупланетарен вид
Самият факт, че има вероятност човечеството да стъпи на друга планета, е невъобразима крачка напред в развитието на цивилизацията ни. В сравнение с кацането на Марс, Великите географски открития изглеждат детска игра. Орбитите на Марс и Земята са разположени така, че на всеки 26 месеца планетните застават максимално близо една до друга, но дори и тогава разстоянието между тях е около 80 милиона километра.
Ако Мъск е прав, и ние успеем да пратим хора, които да колонизорат Марс, това ще означава, че е само въпрос на време преди да плъзнем и по другите близки планети и техните естествени спътници. А след това – кой знае, може би ще се отправим и извън Слънчевата система. Според Мъск все още е рано да се говори за междузвездни пътувания, защото тези технологии просто не са налични, но е сигурно, че подстъпите за едно такова начинание неминуемо включват овладяване на слънчевата ни система.
Стъпването на Марс обаче означава нещо много важно – човешкият вид вече няма да е обвързан единствено и само със съдбата на нашата планета. Колонизирането на друга планета е равносилно на вечен живот за човечеството, защото, когато един ден Земята неминуемо приключи планетарния си живот, ние ще можем да продължим цивилизацията си – независимо дали това ще стане на Марс или на някоя екзопланета на десетки светлинни години оттук. Или казано с думите на Мъск – това начинание няма да позволи на съзнателния живот да изчезне.
Космосът става частен
От средата на миналия век космическите програми са, ако не само, то преимуществено подвластни на правителствата на световните сили. По време на студената война, а дори и след нея, всичко свързано с Космоса е пречупвано през идеологическа парадигма. Надпреварите за изстрелване на спътници, изкарването на човек в космоса, стъпването на Луната – всички това е и своеобразна демонстрация на технологична и военна сила. Въпреки че работи в тясно сътрудничество с НАСА, „Спейс Екс“ днес участва в качеството си на частна компания, а това променя много.
По този начин светът неминуемо ще тръгне към смъкване на идеологическото значение от изследването на Космоса и ще насочи вниманието си единствено към най-важното – откривателството и разширяването на хоризонтите пред човечеството. Съвсем естествено, тук изникват и множество въпроси около, условно казано, собствеността на космическите блага, суверенитета на евентуалните нови територии и редица други казуси, с които човечеството неведнъж се е сблъсквало, но само на домашна територия.
Нови технологии
Може би най-голямата непосредствена полза за човечеството от бързия темп, с който се развива „Спейс Екс“, са разработваните от нея технологии. Въпреки, че те са създавани с мисъл за Марс, огромна част от тях се модифицират и намират приложение и на Земята. Космическите програми, заедно с чисто научно-изследователските центрове в момента са най-големите двигатели на прогреса, а по всичко личи, че в обозримо бъдеще няма да има сектор, който да им отнеме това първенство.
Важно е и да се отбележи и че очакванията на обществеността по отношение на тези технологии вече са доста високи. Като илюстрация: след лекцията Илън беше попитан следното – как ще бъде решен въпросът с тоалетните на Марс и дали тази технология няма да може да реши проблемите ни тук на Земята, където, по думите на питащия, има три милиарда души без елементарни хигиенни условия.
Един човек може всичко
Да се говори за Илън Мъск като самотен войн на голямото космическо поле безспорно е опростенческо тълкуване на неговата фигура, зад която стои огромен екип от хора, но въпреки това посланието, което отправя той, е ясно – един достатъчно умен и предприемчив човек може да постигне всичко. В подобна роля през последните години безспорно беше образът на Стив Джобс, но по всичко изглежда, че амбициите на Мъск са много по-големи. Няма съмнение, че постигнато от създателя на „Епъл“ е исторически значимо, но то е обърнато изцяло към нашето ежедневие и е по-скоро пазарно ориентирано. Намеренията на Мъск, ако бъдат осъществени, ще променят облика на цялото човечество.
Естествено, че за подобни абсолютни генерализации е рано още да се говори, защото Илън Мъск и „Спейс Екс“ имат много път пред себе си. Въпреки това, жестовете на един от най-прогресивните хора на нашето време са повече от показателни. Разширяването на човешкия кръгозор, но и на фактическите възможности пред нас като цивилизация е тенденция, която не може да не бъде взимана предвид. Въпрос само на време е редом с Мъск, а дори и като негови конкуренти, да застанат още проекти, още прогресивни личности, които да насочат потенциала си извън границите на нашата планета.
