Извинявай, че така започваме, но преди да разкажеш кой си и за какво се бориш (в екзистенциален и платоновски смисъл, разбира се), кажи ми как се роди идеята за КлинКлин?
Идеята публиката пряко да финансира независими журналисти не е нова. Основният принцип е средствата да отиват директно за журналиста и читателят да знае, че подкрепата му има конкретно предназначение. Така той не храни медийни олигарси, а стимулира журналистиката, която смята за смислена.
Сходен модел се развива успешно в старите демокрации. В САЩ, Германия, Холандия, Испания и други още преди 10 години виждат, че идва залезът на традиционните печатни медии и търсят нови начини да финансират качествената журналистика в условията на безплатната манджа интернет. Бързият успех на такива проекти дойде от там, че хората в тези държави се интересуват какво получават и са свикнали да плащат добавена стойност за качествения продукт. Било то обувки, шоколад или журналистика.
Подобно на тези медии, и в КлинКлин няма реклама и разчитаме единствено на финансиране от читатели и мърчъндайзинг. Това засилва още повече отговорността на авторите да работят за публичния интерес. Или за интереса на малките общности, пренебрегнати от масмедиите, на които като че ли нарочно убягват някои детайли. Телевизиите, например, са се заели по-скоро да формират мнения, отколкото да резонират с обществените настроения.
За реализацията на КлинКлин са отговорни над 30 души. Визията е дело на Николай Петров, Ева Маркова и 140 идеи, за редакционната политика напоследък се грижат Руслан Трад и Константин Мравов, а за видеото помогнаха Влади Герасимов, студенти по журналистика и дори самият Нинко Кирилов (смее се).
Как реши каква да е концепцията за crowdfunding медия? Преди това сякаш нямаше такова нещо по тези географски ширини? Получи ли се? Знам, че удължихте срока заради ниски приходи в началото.
Идеята за КлинКлин като бренд и концепция се разработваше от много хора, но първоначалният импулс дойде след неуспешните ми опити да променя отвътре медиите, в които работех. Някои могат да ме сметнат за наивен, но вярвам, че връзката между медии и публика трябва да бъде по-близка, по-истинска. Преди тя донякъде се измерваше с броя закупени вестници, но откакто информацията тръгна да става съвсем безплатна с бума на онлайн медиите, мерилото за публичен интерес стана броят посещения, а не споделянето на идеите. Този ужким пазарен модел косвено се оказа добра услуга на статуквото. Разбира се, има и проекти като Бинар, посещаван от хора, които знаят какво търсят (по мои лични наблюдения).
Приходите ги събрахме още в първите два месеца, когато траеше кампанията. Тръгнахме с много маркетинг, 0 лв финансиране и изцяло на мускулите на екипа. Тактиката „първо маркетингът, после статиите“ не донесе желания успех, но трябваше да започнем с нещо. С времето се поучихме от грешките и осъзнахме, че правилният път е да започнем да градим всичко отдолу-нагоре.
Разбрахме, че България не е Холандия или Германия. Понеже подобен проект досега не е правен у нас, се наложи да сменим подхода. Сега се насочваме към млади журналисти и студенти. През годините много талантливи имена бързо се отвратиха от медиите и смениха професията. Не трябва да ги губим. В същото време старите кучета ни гледат с недоумение. Съжалявам, че го казвам, но много от големите имена в българската журналистика са по-скоро съучастници, отколкото жертви на системата.
Сега да се върнем към началото – кой си ти и конкретно Кирил Беспалов ли е лицето КлинКлин?
Аз категорично не съм КлинКлин и не желая проектът да бъде припознаван с мен. Неговата сила е и ще бъде в многообразието и таланта на авторите и темите, които изследват. При нас могат да бъдат видени както десни, така и леви автори. С привързаност към различни идеи и геополитически фетиши. Единственото условие да пишеш в КлинКлин е аргументираният текст, без партиен ретуш.
Убеден съм, че най-голямата сила на КлинКлин е в гражданското участие. Този проект ще може да се нарече успешен едва когато изградим силно доверие сред читателите. Дотогава това е просто интересна идея, даваща надежда на много хора на един доста объркан и опасен медиен пазар.
Защо опасен?
Хубаво е хората да знаят, че в България пазарът на медийна реклама е доста извратено понятие. В голямата си част медиите у нас не се издържат от реклама. Посланията, които получаваме, са платени от някого, който иска да мислим по един или друг начин.
„Работническо дело“, „Народна младеж“ и „Отечествен фронт“ не си тръгнаха с края на режима. Те се трансформираха в псевдопазарни издънки, изразени в десетки вестници, сайтчета, уж сериозни медии и са неразделна част от телевизионния ефир.
От онова легендарно видео стана ясно, че сте набрали много на политици, олигарси и мастити богаташи. Кои най-много ви дразнят?
Мен лично не ме дразни някой конкретен от изброените. В България нещата едновременно са много добре и много зле. Ние живеем в кутията на котката на Шрьодингер. Ние сме живи и мъртви едновременно. Колкото повече поставяме под съмнение медийните послания, толкова по-живи сме. Това е и ролята на КлинКлин. Стараем се да говорим за нещата, които масмедиите не просто избягват, а скриват. Обратното, масовата вяра в медиите е равносилна на обществено самоубийство. Има много свестни хора в тази държава и благодарение на един страхотен проект – Uspelite.bg, те са по-близо до нас. Когато правихме маркетинг проучване за това какво искат да четат хората, едни 30% казаха, че искат да виждат повече позитивни новини. Ролята на КлинКлин обаче е малко по-различна. Ние не обещаваме, че ще посочваме позитивните неща, а че ще говорим за неудобните.
И за финал: как се разви и промени КлинКлин за тази година и имаше ли трансформации, които не беше предвидил? И има ли развитие, защото нали Бредбъри твърди, че където е празно, има място за движение – празно ли е в България, накъде ще се движите?
Много е празно. Ако имате готини идеи, сега е вашето време. Моите впечатления, че всеки десети start-up у нас се получава, просто трябва търпение и налучкване на правилния подход. Ако следваме правилото, че всеки проект има свой живот, то ние сега сме в детската градина. За година и половина не се размина и без промени, едни хора си тръгнаха, дойдоха други. Всички се издържаме по друг начин, но ангажираността към идеята е много силна. Бъдещето на КлинКлин е в работата с млади автори, които да имат възможност да видят на практика резултатите от работата си.
На този етап обаче сме по-известни в Германия, отколкото в България. Не можем да прескочим набързо няколко стъпала от еволюционната стълбица. До момента сме дали интервюта за повече чуждестранни медии. В чужбина се интересуват как я караме и докъде сме стигнали. Не говоря само за КлинКлин, а като общество. Странни сме им, доста ни се чудят на щуротиите, но ще свикнат (смее се). Големите политика, бизнес и медии у нас са си сложили една измамна фасада, която е далеч по-красива от реалността. Фалшивото ще живее, докато хората му се връзват. А ние, ако искаме да представляваме нещо като нация, трябва да запретнем ръкави и да спрем да гледаме нагоре за подаяния.
