Фрагмент от изказване на Ран Босилек по случай 70-годишнината му
Харесвам Ран Босилек. Независимо от скучния нравоучителен социалистически патос, с който говори на децата по време на своята годишнина, вярвам, че само с работа не може, трябва и четене. И обратното. От всички стихотворения, които ни караха да наизустяваме в училище, днес не зная нито едно. Обаче доброволно помня неговата „бяла, спретната къщурка“ и мога да я рецитирам с целия патос, характерен за детското възприятие. Творбата беше напечатана някъде в началните страници, на жълто-кафяв фон, от лявата страна на читанката.
Родна стряха
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях…
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Не знам дали харесвам толкова самото стихотворение или по-скоро детския спомен, който то ми навява. Стоях по турски на персийския килим в хола, облегната на краката на мама. Сричах „Родна стряха“, а тя ми помагаше да довърша строфите. Обичам мама и то много, заради това, че ми даде книгата в ръката. А в детските книжки творчеството на Ран Босилек е необятно.
„Дядо и ряпа“ по текст на Ран Босилек – рецитал на Бистра-Капка Цветкова. Запис от Златния фонд на БНР, 1956 г.
В училище разигравахме тази приказка. Винаги аз играех мишлето. Да, бях кльощава и мъничка, но мразех учителите, защото ме асоциираха с този дребен гризач. Така и не разбраха, че не ми харесваше. Но за сметка на това татко ми беше направил най-хубавата и най-голямата картонена корона на мишка. И днес не съм я забравила. Обичам татко, защото дори когато ми се иска да се заровя в миша дупка, аз пак съм неговата принцеса.
„Ранобудниче“ по текст на Ран Босилек, музика – Петър Ступел, изпълнение на ВГ „Детска песен“ с диригент Милка Терзиева. Запис от Златния фонд на БНР, 1956 г.
Генчо Станчев Негенцов, както е истинското име на Ран Босилек, е автор на чудесни думи в лирична и прозаична форма за деца. Роден е преди 130 години в Габрово. Харесвам го, защото неговата литература ме връща към безгрижието, патиланските гонитби между рафтовете на градската библиотека и най-вече към мама и татко, които са най-добрите ми учители.
