Поводите да представим това кратко интервю с художника-плакатист Стойко Сакалиев са два. Преди всичко неговата изложба с театрални плакати, кадри от която можете да видите по-горе, беше изложена в Художествената галерия в Созопол и имаше централно място в тазгодишните Празници на изкуствата „Аполония“. Вторият повод е двойният юбилей на автора, който празнува шейсет години житейски и трийсет години творчески път.
Роденият в град Бургас художник прави първата си самостоятелна изложба през 1989 г. в София. Оттогава насам той се утвърждава като един от най-добрите автори на театрални, рекламни и политически плакати у нас. Негови работи са излагани в галерии в Русия, Германия, Франция, Япония и др. През 2007 г. по покана на центъра за концептуални изкуства Kelly Writers House към университета в Пенсилвания Сакалиев прави самостоятелна изложба в Щатите. През 2012 г. е удостоен с наградата „Художник на годината на град Бургас“.
Вече повече от трийсет години той е част от трупата на драматичен театър „Адриана Будевска”, Бургас. Именно от негови работи като художник плакатист е съставена последната му изложба. В богатата експозиция са подбрани плакати от представления като „Чайка“, „Женитба“, „Боряна“, „Кавказкият тебеширен кръг“, „Стъклената менажерия“, „Малки убийства“ и редица други. Повече за изкуството на плаката, а и за всички творчески търсения на художника можете да чуете от самия него.
В края на интервюто пък го попитахме и нещо уж на шега – ако Шекспир е бил прав и „този свят е сцена, където всички хора за актьори“, какъв ще бъде неговият плакат? Ето и отговорът на Стойко Сакалиев:
„Светът е сцена и всички хора са актьори – аз не съм много съгласен с това определение на Шекспир, защото, ако всичко това е така, тогава губи смисъл театърът като културен храм, а актьорката професия се обезсмисля. Ако не се актьорите – тези духовни водачи, тогава, питам, какво става? Но шегувам се, разбира се, схващам тази Шекспирова закачка и я приемам донякъде. Плакатът за това определение виждам в позитив и негатив. Представете си един формат 100 на 70, разделен е на две половини – едната черна, а другата бяла, текст, който на един ред приплъзва от бялата половина към черната. В бялата половина се композира изречението „светът е сцена“, „а всички ние сме актьори“ преминава в черното поле. Това не е визуализация, това е просто размишление.“
