Рюичи Сакамото не само пише и свири много визуална музика. След излизането на последния му албум „async“ (с малка буква) дори направи конкурс за най-добро видео към парчетата от него, а на последните зимни Олимпийски игри, японските фигуристи отново бяха избрали негови знакови композиции. Но явно тези сетива не са му достатъчни и наскоро Ню Йорк Таймс разкри подробности от една друга негова страст – кулинарната. Иказва се, че в любимите му японски ресторанти качеството на храната далеч надхвърля това на амбиентната музика. до степен, че Рюичи предлага на собствениците и главните готвачи да „сготви“ поредица плейлисти, при това напълно безплатно (минимумът на подобен хонорар от която и да е платформа е между 400 и 500 $) и без нито едно негово парче. „Обожавам ястията ти, уважавам те, обичам ресторанта ти, но мразя музиката в него“ – Сакамото е до болка откровен. Журналистът Бен Ратлиф, който прави разследването открива, че далеч не всичко е джаз, а още по-малко – на английски. Особено впечатление му прави парче на Милтон Нашименто в съвместния му албум с Уейн Шортър от далечната 1974. С нея започваме подборката ни тук.
Плейлистът на Дуенде съдържа толкова различни музики с участието на японския композитор и пианист Рюичи Сакамото, че дори и да не бе автор на музиката към едноименния филм на Бертолучи, със сигурност би могъл да носи прозвище като Малкия Буда. А защо не и по името на друг филм с негова музика, отличена с Оскар – Последният император? В редовна ротация в Дуенде Сакамото присъства и като сайдмен – в проекта на Ектор Зазу и Ева Квартет, „Моçа fеа“ от албума на Винисиус Кантуария и електро-минимъла на Кристофър Уилитс. Само внимание с електрото. В хоумпейджа на Сакамото откриваме ужасяваща критика на използването на атома, довела го до заключение, което подкрепям напълно: атомът и човекът не могат да съжителстват дори и мирно. Като част от движението срещу атомните централи в родината си (над 7,5 милиона подписа преди концерта No Nuke от 7 и 8 юли 2012), Сакамото кани за събитието, предавано в интернет „Крафтверк“, които за целта добавят и строфи на японски на хита си от 70-те Radioactivity (цялото слайдшоу е тук). На същата тема е и интервюто му за влиятелния Асахи Шимбун, където Сакамото си спомня страха като десетгодишен от Карибската криза. Неголямата ни разлика във възрастта е и основание да го считам доста близък и по отношение на подсъзнателния страх от Трета световна, в който сме расли от двете страни на Желязната завеса. „Не можеш да твориш и да се радваш на музиката под страх, че можеш да бъдеш убит или че трябва да убиваш” – заключава Сакамото. И пак там, в едно свързано интервю не забравя да ни припомни: „Единственият начин да променим обществото е като не преставаме да надигаме глас, като не се предаваме, като настояваме и не се обезверяваме”. И както си даваме сметка с последното му увлечение, дори и в такива наглед дребни неща, като плейлистите за любимия му ресторант (не ги търсете в спотифай!)
Не случайно и името на вторият им проект с Уилитс е „Древното бъдеще“. Той излезе на бял свят в деня на годишнината от бомбардировката в Хирошима. На тази в Нагасаки е посветена музиката му към филма „Nagasaki – Memories Of My Son“. Това са поредните ангажирани творби на Сакамото – достатъчно е да си припомним зловещата му Ария за Опенхаймер (един от авторите на атомната бомба), с репетитивния речитатив на физика във финала, на фона на челото на Мореленбаум – „Now I am death the destroyer of worlds”:
В същия проект на Сакамото (LIFE) са участвали по един или друг начин… Салман Рушди и дори самият Далай Лама, на когото е посветена звуковата мандала на Сакамото към пътуващата изложба „The Missing Peace“:
https://youtu.be/zmKtCKgXK44
Сакамото завършва етномузикология и винаги е проявявал слабост към традиционната музика – било от Окинава, било от Индия или Африка, но не само. „Ако Дебюси е бил повлиян от азиатската музика, аз пък съм под влиянието на Дебюси” – признава Сакамото, и още – „Дебюси е вратата към цялата музика на ХХ век!”. Доста запомнящи са както бразилските му дуети с фамилия Мореленбаум (Жак и Паула) или с Каетано Велозу и Сезария Евора, така и творбите му с Арто Линдзи (вторият вокал е на Сакамото), Юсу Н’Дур, с португалския съмишленик Родриго Леао и да не говорим за ремикси на негови творби от Еймън Тоубин, Талвин Сингх и цяла плеяда други артисти в последния му албум „async remodels“, от който слушаме началната „andata“ (също с малка буква).
Със семейство Мореленбаум записва в дома на Жобим. „По средата на едно от парчетата му се включи и едно птиче. Казахме си – това е духът на Том”. „Обичам фрий-джаза на Колтрейн и въобще свободата на импровизираната музика” – твърди за себе си Сакамото пред британския „Телеграф”. И за да няма недоразумения около полемичната му личност, отсича: „по-добре отличен музикант, отколкото посредствен активист!”
Сигурно ще попитате, а къде е тук Алмодовар? Покрай работата си по церемонията за откриването на Олимпийските игри в Барселона през 1992, Сакамото твори и за „Високи токчета” на Алмодовар. Но по-добре си ги приемете само като саундтрак. Сакамото е повече от това.
