Как ли се чувства улегнало трио със собствен репертоар, ако му пристане, макар и за кратко, тромбонист?
Част от отговора е в първото им свирене в пловдивското Бибоп кафе.
Защото тромбонистът не е слон в стъкларски магазин и когато кажем Живко, Еко и Митко от една страна и Корназа от друга, нещата стават интересни. Особено в сравнение с онова в голямата зала на ендекатонакултурата.
