Ако сте от хората, които планират почивката си в последния топъл момент, лежейки на кълката: „Има време, и септември става за море“, приятно ми е да се запознаем. Е, отпуската наближава и вместо да знаем къде ще си печем кълките през следващите дни, ни се опича мозъкът от организационни задачи. Чудите се кое му е различното на септемврийското море?
Вместо надуваеми играчки и басейни, ето ти моливи и тетрадки.
Предвид глобалното затопляне и особено географското предимство на южните ни съседки, септември е напълно подходящо за море. Да, ама не. Отиваш в магазин от голяма верига, и то в такъв, чиято страна се радва на повече слънцегреене и масово настъпление на български туристи. Търсиш надуваем басейн и чадър за слънце. Луташ се като муха без глава и след като си сигурен, че някъде тук бяха плажните принадлежности, решаваш все пак да попиташ някого от служителите. А те с ококорени очи ти отговарят, сякаш им искаш информация за космически совалки: „О-о, чадърите и басейните ги прибрахме още през август, за да изложим артикулите за новата учебна година“. По същия начин те репликират и в следващите два големи търговски обекта. Още през август?! Това не звучи икономически обосновано и е просто проява на лош мениджърски подход.
При положение, че се организираш три дни преди ваканцията, надали ще хукнеш да обикаляш по кварталните магазинчета. Нищо, децата ще се давят, докато ти си пиеш бялото фрапе срещу безплатно ползване на чадъри и шезлонги.
Тенът през септември не се брои.
О да. Загарът по кожата. Дори да сте от тегавите маниаци, които се крият постоянно под сянката и същевременно използват 50 фактор слънцезащитен крем, пак с любопитство си подръпвате гащите вечер, за да видите колко ви е разликата. Когато обаче се похвалите на майка си за тена, тя остроумно пита: „За какво ти е този тен, като няма къде да го показваш като се върнеш в края на септември“. Е, а де! Язък! А ти цяло лято слушаш досадни констатации от рода: „Ауу, колко си бяла, още не си ходила на море“.
Без джапанки може, ама без кожух не може.
И изведнъж се сещаш и за баща си: „Народът е казал, че след като има „р“ в месеца, значи времето застудява“. Народът хубаво е казал, ама българският, не гръцкият. И все пак, не можеш да избягаш напълно от фолклорното в иначе така рационалното ни съвременно мислене. Стягаш багажа и осъзнаваш, че през септември към раздел „За всеки случай“ трябва да прибавиш и някой друг допълнителен есенен асортимент (който, разбира се, няма въобще да използваш). Оказва се, че сте посветили повече нерви на стягането на куфарите, отколкото в избора на локацията и запазването на хотела.
Багажът е приготвен. А сега накъде?
Просто чудесно. След толкова оферти в интернет „Само през септември..“, най-накрая избираш „мечтаната почивка“. Звъниш в агенцията за повече информация. Отсреща ти отговаря леко разгневен глас. Скролваш набързо по обявата, за да видиш дали случайно не се обаждаш в извън работно време. Не – остава още час. И чуваш мрънкане в слушалката: „Оф, не мога да ви кажа сега дали има свободни места. Вече излязох от офиса, пишете ми на имейла“. И защото майка ти и бащата ти са те учили да бъдеш любезен и възпитан, отвръщаш: „Извинете, аз просто, защото на сайта ви пише, че работите до 19:00 ч., затова позвъних“. – „Е да, ама вие докато си почивахте по празниците около 6 септември, ние работихме без почивка, нали?“ – завистливо подхвърля отговорната и съвестна служителка.
Естествено, че няма да направиш запитване по мейла и то точно към тази агенция. Но и с други не ти се занимава. Всички са един дол дренки. Тръгваш на късмет и с обеца на ухото: През септември, особено между два национални празника, гледай да не станат плановете ти като за „last minute“ с ударение на втората сричка отпред назад.
