Веднъж годишно десетки хиляди души се събират в пустинята Блек Рок в Невада, за да построят Блек Рок Сити – временен град насред голата земя, и да отпразнуват началото на фестивала „Горящият човек“. За повече от една седмица временният полис се превръща в центъра на изкуството, себеизразяването и най-вече всеобщото забавление без задръжки.
Традициите на фестивала започват още през далечната 1986-а, когато група хора се срещат на блажа Бейкър в Сан Франциско. Тогава те изгарят триметрова човешка фигура от слама. По думите им, те го правят като „акт на радикално себеизразяване“. Именно себеизразяването и спонтанното изкуството се превръща в основата на фестивала, който от 1997 г. съществува в познатия формат, превърнал го в знаково събитие за поп културата.
In dust we trust
Тази година фестивалът се проведе от 28-и август до 5-и септември, като всичко очаквано приключи с изгарянето на тринадесетметрова човешка фигура. Този път празненствата бяха вдъхновени от италианския Ренесанс от средата на 15-и и началото на 16-и век, който слага началото на идейния и технически подем, дал облика на Европа такава, каквато я познаваме днес.
Организаторите се фокусираха върху историята на Флоренция, защото според тях този град-държава е бил с размери и население подобни на тези на Блек Рок Сити. Хуманистичните идеи, преоткриването на науката и даренията от новосформираната средна класа са сред основните причини, довели до процесите, преобразили Западната цивилизацията. Именно тук паралелите между Флоренция и Блек Рок Сити според тях са най-ясно доловими.
https://youtu.be/bfPdFzkPqmU
„Пет века по-късно – четем в официалния сайт на фестивала, – ние се опитваме да пресъздадем тази плодотворна социална алхимия като комбинираме изкуството на Горящия човек, занаятчийската култура и творческата филантропия, за да превърнем Блек Рок Сити в епицентъра на новия Ренесанс.“
В рамките на фестивала се случи и своеобразен социален експеримент, а артистите и техните патрони участваха в различни дейности в центъра на града. От тях се очакваше да общуват помежду си, да обединят усилията си, създавайки гостоприемна среда в центъра на града, която да се превърне в своеобразно убежище. В него гостите на фестивала можеха да намерят спасение от динамиката и стреса на днешната цивилизация.
Ключова за тазгодишните празненства беше работилница, посветена на творчеството на Леонардо да Винчи. Какво вероятно сте забелязали във видеото, странните машини и инсталации малко или много отпращат към идеите на великия изобретател. Дори чучелото, изгорено в края на фестивала, носеше отличителните белези на може би най-известното произведение на флорентинския майстор – Витрувианския човек.
