Как и защо Пловдив ни привлича? Дали заради това, че е построен върху други градове и крие тайни, или пък затова, че все още пази единен дух по махалите, а може би заради по-топлото южно излъчване на хората, ентусиазма, с който казват: „Абе, майна…“, сградите, които пазят, сградите, които рушат, спонтанните срещи с писатели, поети, художници и други странници по улиците. Ето че и аз се увлякох. Пловдив е с много превъплъщения и все близки до сърцето.
Бинар посети малко по-странни места в града, повечето от тях ни бяха показани от местните. Благодарим!
Поговорихме с един от малцината останали препаратори в страната – Стефан Кюркчиев. Пловдивчанинът ни посрещна в неговия кабинет в Регионалния природонаучен музей, който отваря с обновен вид в Нощта на музеите.
През 1974 г. се открива „Аквариумна зала“ в приземния етаж, която се превръща в любимо място за акваристи и посетители. Разположен на 100 кв. м., това е най-големият сладководен аквариум в страната.
В условия близки до естествените са показани 37 вида редки тропически риби от различни страни на Азия, Африка, Австралия и Америка.
Гледа ни един застрашен от изчезване вид в България, а именно – главочът. В Регионалния природонаучен музей той е на сигурно място.
Терариумът е създаден през 2011 г. като разширение на аквариума.
В него се подвизава и този крокодил, който нараства. Способност, която не губи през целия си живот.
Среща с младите и предприемчиви журналисти – Панайот Стефанов и Илия Димитров, създатели на културния гид на Пловдив „Нула 32“.
Илия ни заведе на любимото си място в Пловдив, което събира стълби от три културни пласта.
На стълбите може да размишляваш върху много неща, които уж изглеждат сложни.
Ето ни и на „Седмият хълм“, създаден от именития пловдивски художник Атанас Хранов. В него са вградени заглавия на произведения и цитати от над 10 български поети и писатели.
Антикварната книжарница на улица „Абаджийска“, скрила в себе си толкова много история. Само попитайте и Цветана Кануркова-Анадолиева – наследничка на бежанци от Егейска Македония, ще ви разкаже за нея, или потърсете първия брой на списание „Нула 32“.
Да, в Капана сме, където сърцето ни е пуснато на воля.
Стени с поезия, сцена за фестивали и дърво, което не е отсечено.
С тази настилка е свързано любимото ни място за хапване в Капана.
