Хората често имат много изкривена представа за спортните занимания – или го правиш от дете, или ако стане напечено, най-вече с килограмите – да кажем, ударил си 100, но не ти се умира – и започваш да спортуваш.В останалите случаи сякаш липсва мотивация от страна на наблюдаващите. Защо, аджеба, си се захванал, като тялото ти изглежда нормално?!? Защо се напъваш, за Олимпиада ли се готвиш?
Този тип мислене е резултат от най-неприятните ефекти на цивилизацията и съвременното общество. Не се напрягай излишно, нека да ти е комфортно, всяко движение да е улеснено, докато не се превърнем всички дружно в човекоподобни, които се местят от една кълка на друга. Но иначе сме много работни и одухотворени. Децата ни също.
За мен едно от най-гадните телесни състояния е да си слаб и отпуснат. Скрит под маската на вродената слабота или добри гени, ти всъщност не разполагаш с почти никакви развити мускули и физическа кондиция. Оттам идва апатията, нервността, мързелът и ред други сладури, които със сигурност ще ти вгорчат живота.
Както си говорихме с един приятел – активен спортист, нямам доверие на хора, които разпускат единствено и само пред екрана. Това все някога ще избие в нещо.
Да си с нормални килограми е хубаво, но не е единственият признак за здраве – психическо и физическо. От моя скромен опит виждам, че не мога да клякам, да се разтягам, да дишам правилно дори. Но това не ме отказва. На а-б-то съм, но пътеката е отворена. С поетапни тренировки се уча на всичко и осъзнавам, че ми липсва двигателна култура… След като досега съм влагала в общата си култура – четене, писане, различни видове изкуства, дойде времето да преобразя тялото си, защото само така ще достигна по-дълбоко до съзнанието си.
Знаеш ли, като спортуваш – и мислиш по-ясно. Погледът ти се избистря, адреналинът е изразходван, а ендорфините са налице. Намери си твоето движение – плавно, бързо, умерено – колективно, поединично, вкъщи, сред природата, но нека да е някакъв вид предизвикателство, да опира в твоите лимити. А за подобрението си има химично обяснение – метаболизмът се забързва – процесите в организма като цяло. Усещаш тялото си по-живо. Всички онези клишета от гръцко време са абсолютен факт. Неслучайно спортът се предписва в редица клинични случаи. При сезонна депресия, а дори последните изследвания показват, че спомага при лечението на такива инвазивни заболявания като шизофрения. Тоест, при спорт мозъкът работи по-добре.
Е, без воля няма да стане, защото иначе си оставяме на първа фаза с добрите стари пожелания. Само с хъс можем да постигнем неподозирани резултати – тялото да се промени, оформи, заякне, от нощна птица да се окажете сойка, да се научите да се храните здравословно. Дори да разберете какво е да паднете и да се изправите. Много хора са твърде пазени през детството си, израснали са с думите „внимавай, ще паднеш, ще се пребиеш, така ще се нараниш, това не е за теб“ и у тях се настаняват трайно страхове. Само и единствено чрез повторно усилие-предизвикателство те могат да бъдат отстранени.
Реални са резултатите от една добра тренировка, след нея просто не ви се ще да се тъпчете, обратно на настанилото се мнение. Яде ви се наистина, но нещо малко, скромно и здравословно. Дори можете съвсем естествено да отстраните захарта, защото ще усетите, че тя ви влияе негативно на нервната система, нещо като невидим електрошок е.
Който е изоставил тялото си, не е видял добро и с психиката, и с душата, та дори и с духа, в това съм убедена. Мога да го кажа след като прекарах тийн годините си в учене да пуша и да купонясвам, злоупотребявайки и обратното. От 8-ми клас си бях изкарала бележка да не играя физкултура, щото аз залудо не тичам и то пред някакви глупаци. Ходя смъкнато и прегърбено. Двайсете пък си бяха с бохемски статут и в техния край осъзнах, че по тази наклонена права надолу не ми се движи. Сега се уча да спортувам, без да съм имала такива навици изобщо, единственото с усещането, че искам да се движа задължително и че енергията ми трябва да се изразходва.
Не се опитвам да заместя благоденствието, което постигам напълно сама, с биричка и цигарка или пък с нещо сладичко. Ще пусна в съзнанието ти три неща, които будистите съветват да изпълняваме всекидневно – поне един път през деня да се изпотим, да огладнеем и да се опитаме да не мислим за нищо. Аз го постигам със спорт, приятелю, така че, който и да си – слаб, дебел, стар, млад и т.н., размърдай се, дръпни напред, а тялото ще ти се отблагодари подобаващо!
