Средата на 90-те. Оказах се в Париж в ден на концерт на Туутс Тилеманс и Ришар Галиано в Дефанс – част от фестивала Sons d’Hiver (игра на думи – зимни/различни звуци). В крайградското метро дотам пътуването ми бе озвучено от виртуозно румънско циганско дуо устни хармоники и наистина съжалих, че няма как да ги взема със себе си да усетят дъха на хармониката на Туутс, вплетен в този на акордеона на Галиано.
След великолепието на сцената първо минах през гримьорната на Туутс и никога няма да забравя уважението му към всички опити този уж невзрачен инструмент да бъде приет равноправно в семейството на джаза, както е в това на блусарите. Влиза в джаза като китарист през 1949-а, когато се качва на джем-сешъна в парижката зала Плейел с Чарли Паркър и Майлз Дейвис, а три години по-късно Паркър го включва в своя All Stars. Партнира на квинтета на Джордж Шеринг, Марсиал Солал, Елла Фицджералд в „бразилския“ й албум.
Освен Bluеsette (1961), който му отваря вратата към световното признание (хармоника No 1), Туутс непрекъснато се забърква в показателни за търсещия му дух колаборации – било с бразилски музиканти (от дуетния им с Елис Режина албум през 1969-а), било като автор на филмова музика („Среднощен каубой“ от същата година), било с фюжън-гении като Джако Пасториъс в минималистичната им версия на Sophisticated lady (1982), било като патрон на създадения в същата година от Jeunesses musicales Гом джаз фестивал.
През годините му се възхищаваме в дуети в разни жанрове, като този с Пат Матини в албума му от 1992-а Secret Story, където за пореден път изненадва с умението си да вае хармонии свиркайки с уста. С незабравимата Шърли Хорн и нейното трио година по-рано в диска For My Lady. Със Стиви Уондър на шведските музикални награди „Полар“ (2007), където включва импро от Isn’t She Lovely (самият Стиви се включва по средата). Като гост на бигбендове, рисуващи зад него деликатни фигури (Eyes Of Love с WDR под диригентството на Куинси Джоунс в Монтрьо). Като красивата любов, отбелязала завръщането на Шърли Хорн (You Won’t Forget Me, 1981) в негова компания на хармоника и китара. Като дъхът на лятото на Бруно Мартино (Only Trust Your Heart, 1988), с което остана свързан завинаги след 94-те си години (не)земен път.
В плейлиста на Жан-Батист Фредерик Изидор (барон) Тилеманс, по-известен с прякора си Туутс звучат също откъси от албума му с триото на Бил Еванс от 1979-а, триото му с Джо Пас и Нилс Педерсен от следващата 1990-а на живо в Холандия, бразилските му проекти с много гост-музиканти от 1992-а и 1993-а, както и посветената на 90-та му годишнина компилация с европейския му квартет. А някои от най-добрите му следовници в момента набират средства чрез фондрайзинг за проект в негова памет – първият от тях, Грегоар Маре също го слушаме в дуо с Туутс. И понеже сме Дуенде, не пропускаме за финал и фламенко-китарата на Ноно Гарсия в Bluеsette.
