Здравко бие вълната като тесто за баница.
Плъстената вълна е като да изпереш на висок градус пуловера си в пералнята. Само че процесът е преднамерен и контролиран, обяснява Здравко Минчев. Той е майстор-плъстар от Пловдив. Първоначално практикува занаята на Канарските острови, където прекарва зимата. А след като се връща в България, намира учител, за да овладее още по-добре техниката.
Станът измества плъстенето на вълна.
През 16-ти век в Европа навлиза масовата употреба на станове. По-лесно било жените сами да изтъкат килимите и дрехите вкъщи, отколкото няколко дни мъжете да блъскат вълната. Според Здравко, преоткриването на занаята се дължи на възможността за работа с различни видове вълна. Днес плъстените дрехи навлизат дори на модните подиуми.
Младият плъстар използва вълна от почти всички континенти. Изработва изделия от алпака, як, ангорска коза, камила и други. Интересно е, че камилата, като благородно животно, развива втори слой вълна под нормалната си козина, която служи само за зимен пух. И тази вълна се изкарва чрез вчесване напролет.
„Всяка порода овца дава различна вълна. Например, българската каракачанска порода е грубовълнеста и от нея могат да се направят килими и постелки. Мериносовите овце пък са с много фино руно. Дебелината на косъма при екстра фините породи варира от 19 микрона надолу. Тогава говорим за вълна, която може да се носи на голо. Тя не дразни кожата като „пуловера на баба“, с който често асоциираме вълната“, разказва Здравко.
Наричат вълната топлата глина.
Плъстенето на вълна по-скоро се доближава до скулптурата, отколкото до кроенето и шивачеството. В изработката на дрехата може да няма нито един шев и същевременно на места тя да бъде набръчкана, прозрачна или по нея да има напластен елемент. Вълната може да се комбинира единствено с естествени платове, каквито са коприната и ленът.
Здравко използва бои за оцветяване на вълната. Обяснява, че понякога, за да бъде запазен естественият цвят също се използва химия, която може да предизвика алергии. Затова той купува бои с гарантирано качество, които не причиняват кожни оплаквания.
На майстора-плъстар му отнема до 4 дни, за да изработи един елек, и до седмица, за да направи едно палто.
