Е, не отново. Не, писна ми. Защо все аз, защо все на мен?
Това е положението. Не сте с лилава коса (от алтернативното минало са останали само шепа вече облечени с рокли и ризки приятели), не сте двуметрова баскетболистка, нито огромно чудовище от сланина и кръв, но винаги се отличавате. Винаги сте „различната“ майка на плажа.
Да си купя бански
Другите майки, дори тези с по три деца, са намерили време да си купят бански, от който да не се срамуват. Вие, преди да се родят съществата, заради които всъщност сте именно на плажа, обикновено сте се хвърляли в морето от скали, населени с голи задници. Бански не е бил необходим, затова за първото море „като хората“ сте заели един от майка си. Личи си. Освен това другите жени, дори и да не са с вашите забележимо кърмачески гърди, не си свалят горнищата. Казвате си „В еснафска държава се превърнахме“, но не помага.
Дете в количка?
Другите деца не са в колички. Вашата е единствената на целия плаж. Еми, ей-така, не са. Хората си водят децата на море, когато вече могат да седят/пълзят/ходят/тичат. Само вашето е на месец и половина и съответно полегнало върху четири колела. Другите са на собствен ход или биват пренасяни на ръце от колата до хавлията, откъдето кротко съзерцават вълните. Всъщност на бара веднъж се появява още една количка. Само дето не е отгледала десет деца преди да я получи спящото в нея, а е купена с изострено внимание, внимаващо предимно за това да е ясно, че не струва под 3 хиляди лева. Например е кожена. Лъскаво кожена.
ЕБХ на плажа
Та, детето може да е на месец и половина, но вие знаете какво е естествена бебешка хигиена и я практикувате. Заради което посрещате (или избягвате) погнусени погледи и възклицанието „О, боже!“ откъм собственичката на кожената количка. Връщате й го, когато виждате, че е сложила детето си в полуразвързан слинг с висящи крака и лице напред. Защото и слинг знаете как се връзва, а и защо лицето трябва да е обърнато към родителя.
Таати, тааати, таааати!
По-голямото ви дете не е в количка, може да ходи откакто навърши 10 месеца, но не слиза от ръцете на баща си. Ако все пак го изгуби от поглед, започва жално да вика „Тати, таати, тааати, таааати!“ Докато другите тодлъри търсят по подобен начин майките си и с радост се къпят в обичта им (и по-рядко в морето), вашето крещи от ужас, когато се опитвате (с подмазване, разбира се) да го отнемете от баща му, за да го прегърнете или (по-скоро) да го потопите в морето. От което морето се страхува заради усърдните ви опити да го научите да плува от първия му месец на този (сух) свят.
Приспи бебето и плувай
Вие сте единствената майка, която злобно приспива бебето си, за да го зареже в количката и да плува в морето, докато бащата не подаде сигнал, че се е събудило. През това време той рови в пясъка заедно със „своето“ дете или обменя опит с онези майки, които „се грижат за децата си“. Всички мислено му пожелават да ви зареже и да се вземе с онази от тях, дето мъжът й видимо я бие. Защото вашето поведение е по-зле от бой.
На плаж до 11
Обявявате време за тръгване, когато другите семейства пристигат. Защото сте свикнали да сте на плажа още в ранни зори – за да се наспите след дискотека или защото слънцето вече е огряло палатката ви. Винаги сте знаели, че слънцето след 11 не е за хора и че сянката на чадъра пази от всичко друго, но не и от него. Готова сте да жертвате закуската на децата си (така и така не готвите), за да сте под правилните лъчи навреме.
2х20 км
Пътувате по двайсет километра от мястото, където спите, до плажа и обратно. Два пъти на ден. Защото може да не ставате за скали с две деца, но искате поне да се събуждате в селото до тях.
Голи и с кубинки
Ако някъде на плажа се намира гол човек, другите майки не го познават и се опитват да не го поглеждат. Вие го прегръщате радостно, защото се знаете от две десетилетия. Ако някъде на плажа е заспал човек, който е всичко друго, но не и гол – а именно с кожено яке, дънки и тежки обувки, другите майки го подминават погнусени, а и ужасени от вероятността да зарази децата им с алкохолизъм, нехраниМайковщина или друго доживотно заболяване. Вие го влачите за краката до някоя сянка, защото това е Сандо, който вас ви е прибирал в подобно състояние от къде-ли-не. Само от плажа не, защото на плаж не се е налагало да бъдете досега.
Сълзи и сополи
Накрая, въпреки зловещите ви гърди, плуването, бързането да избягате от вредното слънце и други фактори, не издържате социалната изолация и се запознавате с всички наоколо. Оказва се, че имате какво да си кажете. Че „различността“ е била в главата ви. Някъде малко над сополите. А, да, сополите. Ами, кой да ви каже, че климатикът не е лошо да бъде изключен, когато спиш без дрехи и с мокра коса. В палатката климатик няма. В палатка мократа коса не води до сополи, от които и сълзи от очите се стичат и заради които кърпичка се вади на всяка втора крачка (защото на всяка първа се поглежда алчно морето с мисълта „Това бебе все някога ще заспи“).
