Отпуска, отпуска, отпуска!
Чакай малко, какво се радваш толкова? Смяташ ли че, ако отпуската наистина беше толкова хубаво нещо, нямаше отдавна да са я забранили? Под миловидното си личице отпуската крие куп злини, а единствената й цел е да потиска и угнетява работещия човек. Затова следващия път, когато някой от човешки ресурси дойде и те помоли да изчистиш 7 дни от миналата година, имай тези неща наум, преди да подписваш каквото и да е.
Отпуската потиска справедливия гняв на пролетариата
Отпуската е гнусна капиталистическа машинация, която действа като предпазния винтил на тенджерите под налягане. Ти единадесет месец се гърбиш да им работиш и точно когато вече не можеш да издържаш и си решил да вземеш сопата, някой ти казва, че имаш право да почиваш две седмици. И ти естествено се спихваш, забравяш колко си бил гневен, а когато отново се върнеш на работа, си мек като тесто.
Ако всички дружно решим да не излизаме в отпуски за 2 години, ще акумулираме такова количество справедлив гняв, че за нула време ще решим всички световни политически проблеми. Така че – осъзнай се класово, не взимай отпуска, вземи сопата!
Баба ти разбира, че си в отпуска
Може и да не е баба ти, може да е майка ти, баща ти или друг член на семейството. Така или иначе се започва още от първия ден. „Ела, баба, да ми свалиш пердетата, да ми изправиш капачките на бурканите и да ми избиеш две врати, че не мога с тоя ревматизъм“. И това е само началото. Всичко живо се сеща, че има работа за тебе, която не търпи отлагане. То не е гроздобер, тупане на килими, ремонти, строеж на външна тоалетна на село.
И, преди да се усетиш, отпуската е свършила, каталясал си от физическа работа, набил си 100 кина за гасена вар и колата ти е заприличала на Камаз. Добре, че поне се връщаш на работа, че да си починеш.
Трябва да се молиш за нея
Уж отпуската ти се полага по право, но трябва хубавичко да се помолиш за нея. Първо в устна форма на шефа: „Ще може ли, ако е удобно, да може да изляза в малка отпусчица?” казваш ти, а оня турук те гледа все едно цяла неделя е близал лимони. След като това мине, трябва и писмена молбичка да пуснеш, пък ейчарката как ги мрази тези работи. Накрая да се примолиш на някой друг колега да се подпише, че ще те замества. Едно време хората с по-малко молене булки са си взимали.
Разбираш какво им е на безработните
Човекът в отпуска, макар и за малко, е безработен. Това означава, че трябва да водиш скучния живот на безделник. Не знаеш кога да станеш, кога да си легнеш, объркваш се кой ден е, принуден си да гледаш телевизия сутрин, да пиеш алкохол след обед, изобщо да извършваш всякакви непривични дейности. С две думи, отпуската може да доведе до пълна деградация. Независимо колко голям професионалист си, излезеш ли в отпуска за повече от един месец, е много вероятно да приключиш житейския си път под някой мост.
Трябва да общуваш с близките
Покрай строително-ремонтните работи, които извършваш, и с всичкото това свободно време, ти се налага да общуваш с роднините си. От това по-голямо наказание няма. При това с точно онези, за чието съществуване блажено си забравил. Лудата ти леля от Годеч иска да ходиш да я виждаш, оня пелтек братовчед ти, дето от осем години „следва“ в Холандия, се появява и узурпира дивана. Но това не е най-лошото. Човекът, с когото в умопомрачение си се бракосъчетал преди известно време, изведнъж ти е пред очите по 10 часа на ден. Започва да ти говори, да иска някакви неща, да диша шумно, да ти мига на ухото.
Преди да се усетиш, започваш да ставаш в шест, за да ходиш да храниш гълъбите в парка, само и само да не си у вас. На връщане, естествено, минаваш покрай сградата, в която работиш, а зърнеш ли щастливите колеги вътре, неминуемо отронваш по някоя сълза.
Трябва да се отчиташ
Дори и след края си отпуската оказва социален натиск върху крехката ти личност. Щом някой разбере, че не си ходил на работа половин месец, държи да му разказваш какво си правил, ако може по часове. Всеки иска да чуе отчета ти за прекараното време, а ако нямаш снимков материал, с който да го докажеш, веднага започва да подозира, че си стоял 14 дни вкъщи и си гледал „Малката булка” до прималяване.
Има дори и безподобни нахалници, които искат да им носиш предмети за доказателство. Ти обаче не им се давай и следващия път, когато някой в работата те попита: „Донесе ли ми мидичка от плажа?”, ти просто му кажи: „Не, обаче имам трипер от Слънчев бряг, искаш ли малко?”
Причинява депресия
Всеизвестен факт е, че краят на отпуската води до депресия. Защо тогава си го причиняваш? Защо да се отдаваш на мимолетно начинание, което ще ти донесе само страдание? Така или иначе през летните месеци няма много работа, ами стой си в службата, не прави нищо и бъди вечно уморено нещастен, вместо да изпадаш в крайности. Когато колегите ти се върнат със загар и увесени носове, смей се в лицето им и напомняй при всеки удобен случай колко много работа имат за вършене.
Всички лоши неща са по-лоши, когато си в отпуска
Обикновената настинка, която идва като манна небесна през работната седмица, се превръща в истинска мъка по време на отпуската. Всеки битов катаклизъм става повод да си кажеш „е как пък точно сега се случи?“. Ужасно е гаджето да те зареже точно във времето, когато нямаш с какво да ангажираш съзнанието си и колеги от другия пол, с които да се задяваш.
Най-ужасното нещо обаче е да вземеш и да умреш по време на отпуска. Никой не е застрахован срещу умирачка, но няма нищо по-унизително и тъжно Оная с косата да дойде да си те прибере точно, когато най-накрая си се добрал до Френска Полинезия. Цял живот си се трудил, събирал си пари и си избрал място за почивката на живота си и изведнъж хааац…
Много по-добре е да умреш на работа. Никой няма да ти се подиграва, шефът ти най-вероятно ще влезе в затвора, защото вината ще падне върху него, а заради преживения стрес всичките ти колеги неминуемо ще получат… по няколко допълнителни дни отпуска.
