Хората на изкуството са странни същества, но при тях странността идва отвътре и в повече случаи изобщо не си личи отвън. Има обаче един определен тип хора, на които много им се иска да са артистични, но не са. Става дума за онези престорено ексцентрични и въздосадни позьори, които условно ще наричаме „арт персони“.
Като при всички фигуранти, тяхната единствена цел в живота е да изглеждат готино или в техния случай – „много арт“ в очите на другите. Това, разбира се, е само привидно, а чукнеш ли ги с пръст, веднага звънват на кухо. Но понеже биенето на масльонки на непознати хора по улицата е неприлично, ето няколко сигурни начина да разпознаете, че някой е „много арт“.
Използва често думата „арт“
Първо и най-важно – всеки, който използва думата арт повече от веднъж месечно, трябва да бъде избягван. Тя не означава нищо и прикрива неспособността да се предава по вербален начин плетеницата от неясни чувства, идеи и мисли, които обикновено тормозят крехкото съзнание на арт персоната.
Има му нещо на косата
Човекът от специфичната арт порода много държи да бъде разпознаван като такъв. По възможност и от самолет. Тук на помощ идва косата – всякакви цветове са добре дошли, стига да не са естествени. Най-добре папагалските багри да се прилагат небрежно, несиметрично и без никакво естетическо чувство, защото естетика не е арт.
Също така е добре да има плитчици, растички и всякакви многокомпонентни формирования, за които да се прикачат мъниста, панделки, шинтифлюшки и друга съмнителна декорация. Втората основна функция на странната прическа е да кара околните да задават въпроси, свързани с мотивацията за нейното аранжиране, на които арт персоната да не отговаря, показвайки пренебрежение към прозаичния свят на питащия.
Занимава се с фотография
Не може да си арт и да не си щракаш всяка клечка, гълъб и схлупен покрив, който ти се изпречи пред погледа. Въпросната персона, колкото и лишена от талант да е тя, трябва все пак да практикува някаква форма на изкуство. Фотографията е идеална, защото създава илюзията, че всеки може да снима. Арт персоната знае, че не може да си купи виолончело или художнически статив и да започне да занимава околните с изкуството си в подлеза, затова се оборудва с фотоапарат и залива социалните мрежи с водопад от черно-бяла посредственост. Ако пък всичките му спестявания са отишли за мъниста, които като сврака да вгражда в гнездото на главата си, и няма пари за апарат, щрака с телефона.
Пише поезия
Арт персоната неминуемо възприема себе си като човек с богата душевност. Работата с богатата душевност обаче е, че с нея трябва да се облъчва всичко живо. Стиховете са идеални за целта. Поезията, подобно на фотографията, изглежда лесна работа, затова арт персоната обикновено стихоплетства напоително. Тя още в училище е подочула, че в поезията няма правила и не е нужно да знаеш къде се слага запетайка и с коя гласна се пишеше онова, през което зимно време излиза дим. Тя започва със символизъм, защото това си спомня от училище, и се цели в Буковски, защото други „съвременни“ поети не е помирисвала. В крайна сметка стиховете й приличат повече на смесица между речник на абстрактните съществителни и списък за пазаруване.
Непрекъснато бръмчи по събития
Арт персоните са стадни същества, защото имат нужда от общност, от която да научават кое е арт в момента, и публика, пред която да блестят. Лошото е, че персоната прекъснато трябва да се разкрачва между всевъзможните събития, които се провеждат в дадения момент. Вследствие на това тя непрекъснато снове из центъра на града с обърканото изражение на състезател по планинско ориентиране с Алцхаймер.
Ще се съгласите, че не й е лесно. За една вечер арт персоната трябва да посети семинар по перуанско тъкане на килими, да аранжира една икебана във винтидж цветарница, да изгледа началото на монголски филм в Червената къща, да прелети през курс по урду за начинаещи, да изпие една бира на Кристал, да се прибере вкъщи и да сподели всички впечатления и снимки във Фейсбук, а накрая да извърти едно вдъхновено стихотворение.
Има странни хранителни навици
Арт персоната не яде нищо, което не е арт и всичко, което е. Вратната пържола и гювечът са обект на презрение, а киноата, овесът, лененото семе и всичката друга храна за канарчета бива поглъщана в промишлени количества. Арт персоната трудно може да бъде засечена в обикновена кръчма в компанията на двойка кебапчета, но за сметка на това е склонна да даде 45 лева за порция бейби октопод с пюре от пащърнак.
Левичарства повърхостно
Арт персоните биха се самоопределили като либертарианци, ако знаеха какво означава това. Те са твърди защитници на човешките права, сексуалната свобода, равенството и братството, презират всичко, що съдържа в името си думата „капитал“, и ненавиждат всичко американско.
Въпреки това арт персоните далеч не са рожби на пролетариата. Те обикновено не си падат много по работенето, използват техника, произвеждана от бедни хора в бедни държави, проявяват социален ангажимент само с палеца във фейсбук и никога, при никакви обстоятелства не гласуват.
Те са склонни да умуват на всякакви геополитически теми, използвайки тлъсти клишета. Когато обаче с тях започне да спори човек, който не е формирал политическите си възгледи в 9GAG, казват, че са забравили да изключат ютията и се изпаряват.
Не гледа телевизия
Телевизията е криптонитът на всичко, що е арт, затова персоната презира нея и всичко, свързано с нея. Тя, естествено, прекарва огромна част от времето си залепена за интернет, вследствие на което мозъкът й придобива цвета и консистенцията на бебешко пюре от круша, но нищо не може да я накара да изгледа „Сънчо“. На всичкото отгоре арт персоната изпитва надменна омраза към всички, които притежават приемник, и не пропуска да им напомни, че не е гледала телевизия от четири години и 165 дни.
Едва ли е възможно човек, колкото и да е артистичен, да съчетава в себе си всичките тези характеристики. Артът обаче е много опасна работа и никой не е застрахован. Затова, ако изведнъж телевизорът ви изчезне, в косата ви се появят расти с мъниста, а в джоба си намерите касова бележка за 8 кила киноа, на гърба на която сте писали стихове, веднага пуснете сръбско и си налейте една ракия, защото май сте тръгнали да ставате много арт.
