Григор Димитров отпадна още в първи кръг на турнира по тенис от Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро, което предизвика истинска лавина от коментари по негов адрес във всички възможни медии: ефирни, печатни, дигитални и социални. Като истински хиени, които очакват своята дневна порция мърша, доста автори и журналисти не чакаха дълго и подкараха Григор. Защо не играел за България? Защо не играел със сърце? Защо Земята е кръгла и се върти едва ли не около Григор? Защо, защо, защо…
Никой обаче не си дава сметка за едно. А това е, че Григор Димитров е най-успелият български тенисист, който отвори прозореца към малката ни държава за един престижен и доста богат свят, какъвто представлява ATП (Асоциацията на професионалните тенисисти). Всичките си успехи и титли, които го проектираха до световния топ 10, Григор постигна с цената на много труд, тренировки и жертви, като през цялото време прави това за България.
Още по-абсурдна и дори гнусна е констатацията е, че Григор не бил като Джокович. Световният №1 също отпадна още в първи кръг в Рио, но бил отпаднал с чест, защо не направи така и Гришо? Отговорът на този нелеп въпрос е следният: защото Григор няма как да бъде Джокович, така както нямаше как да бъде Федерер, когато не секваха сравненията с швейцареца преди години. Григор си е Григор Димитров и благодарение на своите талант, упоритост и качества си направи име в световния тенис.
Да, Гришо си има своите недостатъци, но кой от нас е перфектен? И не са ли прекалени обвиненията, които се изсипват по негов адрес? Не е ли прекалено, че някои само дебнат да сбърка форхенд или да допусне двойна грешка, за да го критикуват до припадък.
Голямата нация се познава по това, че подкрепя своите герои в трудните моменти. А моментът сега е доста труден за Григор Димитров, това е вън от съмнение. В подобни ситуации той има нужда от критика, но градивна, а не от постоянен и безпардонен „хейт“. Това, че не си е сложил ръката на сърцето след загубата от Чилич, както направи Джокович след поражението от Дел Потро, не прави Григор по-малко българин. Но показва друго: как хиените всъщност са псевдо-патриоти, които си измислят някакви евтини сензации в търсене на вечно негативното.
Ако погледнем реално, Григор имаше доста по-тежък съперник на старта в Рио от този на Джокович. И по тази причина какво? В Сърбия трябва да обесят Ноле ли, че отпаднал от 141-вия в света? Ако сърбите бяха като нас, може би и дотам щеше да се стигне, кой знае.
Ако Димитров не се чувстваше българин, можеше доста отдавна да се състезава за друга федерация, както преди време направи Сесил Каратанчева, играейки за Казахстан. Защото имаше реална оферта за все още младия играч да се състезава под друг флаг. При това за доста добри пари. Но виждате, че Гришо не е направил подобно нещо.
А и нека не забравяме друго нещо. Благодарение именно на успехите на Григор все повече и повече деца взимат пример и се записват да тренират тенис. Ефектът „Григор Димитров“ доведе до голяма вълна сред българските деца. Дали от нея ще излезе следващият Григор е рано да се каже, но със сигурност при повече деца, които практикуват и тренират този спорт, шансът е много по-голям.
Аз също съм критикувал Григор в предишни години и сега виждам, че той определено преминава през труден период. Важно е обаче да го подкрепим, защото той е от малкото положителни неща, които се случват в българския спорт.
За добро или за лошо, Григор си е наш. Играта му доставя най-висока естетическа наслада (техника като неговата притежават малцина от световния тенис елит), а дори личният му живот се превръща в реклама за България, по-успешна от всички целенасочени кампании в тази сфера. Та само връзките му с Мария Шарапова и Никол Шерцингер бяха достатъчни, за да знае цял свят кой е Григор Димитров и от коя държава е.
Ама това на някои им се струва недостатъчно, а и май злобничко му завиждат. Защото е млад, с чар и усмивка, които привличат фенките и вече успял, благодарение на своите усилия. О, ама то у нас такива не се харесват, щом не са злоупотребявали, мамили или щом не живеят на дребно.
