Понеже дъщерите ми са омъжени надалеч, исках да имат още един стимул да се връщат в родния край, за да бъдем заедно с тях и децата им. А и внуците са едно от най-сладките неща за бабите и дядовците.
Преди повече от 20 години дядо Пенчо сънува сън – виенско колело със сложен механизъм. Решава да конструира обикновено колело с една седалка за своите внуци. Започва да събира части, повечето от вторични суровини, и в продължение на една година го сглобява.
Когато училището в село Гецово все още било действащо, през дувара постоянно надничали любопитни детски очи. Днес родителите водят децата си да се полюлеят за майските празници. Тогава селото се оживява. И вместо на традиционна гергьовска люлка, хлапетата изпращат поздрави на облаците.
Дядо Пенчо е изобретател. Децата му всяка сутрин се будели от грамофона, който тръгвал сам в определен час. През 60-те пък гаражът му бил първият в селото с фотоклетка – вратите се отваряли от тежестта на трабанта. А в завода, където работел, измислил съоръжение за буркани от кисело мляко – тип махало, което прехвърляло празните буркани от щайгата към мястото за миене. Благодарение на това го изпратили на панаира в Лайпциг.
