През 2016 и 2017 г. ще стане ясно дали Европа ще успее да изгради своя дигитална карта, която да осигурява конкурентна среда и растеж, или ще се плъзне към дигитална посредственост.
Ключова роля в това ще изиграе Единният дигитален пазар, който е сред основните приоритети на Европейската комисия, оглавявана от Жан-Клод Юнкер. По-важният въпрос обаче е дали Европа има смелостта да поеме по пътя на ускорена технологична промяна, или ще приеме защитна и ретроградна позиция, фокусирайки се върху неприкосновеността на данните и защита интересите на националните индустрии и водещите информационни и комуникационни компании.
Изчисленията на Европейския парламент сочат, че създаването на общ дигитален пазар може да добави 340 милиарда евро годишно към икономиката на Европейския съюз. Възможностите са наистина много. В момента само 15% от онлайн пазаруването в Европа се осъществява през вътрешните й граници. Разликите в дигиталната инфраструктура, бизнес средата, регулациите и нивото на уменията в отделните страни-членки са наистина големи.
По-голям избор и нови индустрии
Ако пограничните бариери пред бизнеса бъдат вдигнати, потребителите биха се радвали на по-голям избор на продукти, а качество на услугите би се подобрило. Засилената конкуренция би принудила европейските компании да ускорят дигитализацията и да положат повече усилия в преструктуриране, което от своя страна ще предразположи към растеж. Европейските иновативни стартъпи, които в момента често не удържат на натиска на пазара в Щатите, биха получили повече възможности за развитие в домашна среда. Нови индустрии биха могли да се появят и развият. Облачните технологии в Европа, например, имат потенциала да достигнат годишна стойност от 174 милиарда евро до 2020 г.
Премахването на граничните пречки обаче само по себе си няма да е достатъчно за развитието на дигиталния бизнес. Цифровото съдържание и услуги ще преминават по-свободно през границите само ако защитата на клиентските данни, авторските права и ДДС бъдат уеднаквени.
Над 80 милиарда евро трябва да бъдат инвестирани в изграждането на широколентови мрежи за достъп до интернет из цяла Европа. Много голяма част от тази инвестиция трябва да дойде от частния сектор, което пък изисква стабилни и ориентирани към бъдещето регулации. Големи усилия ще трябва да се положат в обучението на инженерите, програмистите и иноваторите, които ще са нужни за изграждането на тази дигитална икономика.
Зевът в дигиталните компетенции при европейците означава, че в момента на 900 000 души им липсват нужните инструменти, за да бъдат успешни. Също толкова важно ще бъде технологиите да се използват за повишаване и осъвременяване на уменията на 32% от населението на ЕС, които работят, без да притежават основни дигитални умения.
Европейският съюз ще трябва да придвижи напред и проекта за Обединен капиталов пазар, който да осигури началното финансиране и рисковия капитал за иновативните стартъпи.
Достъпът до талантливи хора и бъдещи клиенти е жизненоважен за изграждането на новите европейски дигитални първенци. Ключова роля тук има финансирането от единен капиталов пазар. В сравнение със САЩ и Азия, финансирането от небанковия финансов сектор в Европа е недоразвито. Липсата на общоевропейски фондове с нужните размер и експертиза, за да финансират настоящите дигитални предприемачи, които могат да се превърнат в бъдещи световни лидери, се превръща в основна трудност.
Информацията – валутата на новата икономика
До голяма степен дигиталното бъдеще на Европа ще бъде определено от подхода й към информацията. Свободният обмен на данни е нужен за всичко – от общоевропейските вериги на стойностите до споделената икономика, и затова трябва да бъде заложен в сърцето на Единния дигитален пазар. Информацията става все по-важна за начините, по които пазаруваме, работим и живеем. Въпреки това голяма част от дебатите в Европа са фокусирани върху неприкосновеността на личните данни и сигурността, без да се взима под внимание фактът, че индустриалната информация може да подобри растежа, работния процес и конкурентоспособността. През следващите две годни ще трябва да изработим механизми, които да регламентират трансграничния обмен на данни, неприкосновеността на информацията и да спомагат за развитието на индустриалната свързаност.
Европа трябва да се възползва от позитивите на т.нар. Big Data. В този смисъл Европейската комисия трябва да премахне или силно да ограничи всички изисквания за локалност на информацията в рамките на Европейския съюз. Изискванията за локалност на информацията са протекционистки мерки, които противоречат на същността на общия дигитален пазар.
И въпреки че споразумението за защита на личните данни, което регулира това как американските компании оперират с личната информация на европейските граждани, адресира някои от притесненията, заявени от Европейския съд, в момента има риск то отново да бъде отхвърлено. Това може да доведе до ревизия на всички действащи стандартизирани механизми за трансфер на информация между САЩ и ЕС.
От ключово значение за дигиталното бъдеще на Европа ще е и подходът й към платформите, които по дефинициите на Европейската комисия извършват дейности, свързани с всичко от онлайн търгове и магазини, до търсачки, сайтове за споделяне на информация, социални мрежи и интернет базирани системи за разплащане. Развитието на интернационални (най-вече американски) платформи в европейските страни ще подложи на тест способността на ръководните фактори в Европа успешно да балансират между възможностите и рисковете, но и да създават по-гъвкав законодателен климат, който да е в състояние да се адаптира към скоростта на технологичните промени.
Жизнената дигитална икономика ще има ключова роля, ако Европа иска през следващото десетилетие да нахвърли прага от 1.5% растеж на брутния си вътрешен продукт. Нашите европейски институции ще трябва да осигурят позитивно лидерство във време, в което страхът често погубва възможностите.
Материалът е извадка от доклада „Европа: За какво да внимаваме през 2016-2017 г.“, изготвен от Съвета за глобален дневен ред на Европа. Автори: Александър де Кро, Марк Шпилман и колектив.
