Мина време от първия ми градски тур – „Консумувай“. Не, не бях на разходка с безплатна консумация, а станах част от интерактивния проект на фондация ЕкоЦентрик, насърчаващ отговорното потребление сред гимназисти – като журналистка, която също иска да се научи, заедно с тазгодишния 10-ти клас на Испанската гимназия.
Оттогава едно бръмбарче ми се е загнездило в съзнанието и упорито жужи – правилен отговор няма, деца. Информирайте се, умувайте и взимайте отговорно решенията относно личната си консумация. В началото на тура усещах, че учениците търсят този единствен правилен отговор, а мултипликаторите (смелите обучени водачи в градската джунгла) бяха толкова добри в подхода си, че ги провокираха все пак да открият много и смислени решения сами.
Как започна всичко?
С темата за глобализацията, разбира се. В двора на Испанската в дъждовната утрин, подредени в два кръга, си подхвърляхме топката-земя и умувахме. Какво, първо, е глобализацията и какво значение има за самите нас? Всъщност и ние се разделихме на два полюса – една част от учениците разглеждаха глобализацията като фактор за стопанско развитие в световен мащаб, а пък друга част смятаха, че тя е причината за икономически и екологични вреди.
Исторически глобализацията започва преди 500 години, когато империите на Запада започват да колонизират Новия свят. Главната цел е набавяне на първични суровини, основно природни богатства. Противопоставихме глобалния Север и глобалния Юг. С учениците уточнихме кои страни влизат там, макар границите на страните да не са стриктно дефинирани. Под глобален Север се разбират държавите от Северна Америка, Западна Европа и някои страни от източна Азия. Глобалният Юг пък са държавите от Африка, Латинска Америка и развиващите се азиатски страни.
Южните страни продължават да са основно снабдител на суровини и нископлатен труд за Севера, докато 90% от световното производство е собственост на или се намира в същия този Север.
С тази първа дискусия се отправихме към втората дестинация – централна софийска улица, пред различни типове търговски обекти и започнахме да говорим за почвата и добива на храна. След като уточнихме, че почвата е жива и прекалената й експлоатация води до смърт, тоест до буквалното й превръщане в прах, преминахме закономерно към темата за отпадъците.
Защото там където има храна, има и отпадъци
Най-много такива произвеждат САЩ и Китай. И какво от това? Не можем да ги спрем – се чуваше като реакции.
Чуйте фрагмент от дискусията ни за съдбата на храната у нас и по света:
Един от мултипликаторите и част от фондация „ЕкоЦентрик“ – Асен Ненов спомена и понятието воден отпечатък. Водният отпечатък, който оставя даден човек, държава или фирма, означава общият обем питейна вода, който се използва за производството на стоките и услугите, които те потребяват.
Тоест, за да стигне пържолата до чинията ни, това коства на Земята 5 тона вода, а пък за една бира се харчат 75 литра вода. Какво можем да направим? От кръга се чу – много малко, ние не ги произвеждаме. Тогава Асен подхвърли друго понятие – потребителски бойкот. Това е нашият личен лост за влияние.
Друго, свързано с личната ни воля и желание, е компостирането. Тук мултипликаторът разби един мит сред десетокласниците, а именно че компостирането е скъпо занимание. Дори общината е имала кампания по раздаването на компост, но засега с неясни резултати и успеваемост.
След тази беседа се прехвърлихме на другия тротоар, където разиграхме една доста поучителна игра относно заблуждаващата реклама. Младежите бяха доста по-уверени, интуитивно бяха усетили случаи на некоректно изработени послания и внушения. Например именита лекоатлетка, която рекламира добавка за диабетици. Каква е нейната позиция като лице на кампанията – личен опит? Ако очевадно няма как да е такъв, къде са статистиката и адекватно приложените данни, които твърдят, че добавката действа? Или пък гумена гривна, която се грижи за нашия баланс на всякакво равнище – енергийно, телесно, ментално… Пълна заблуда според децата! Четат и дребния шрифт и им прави впечатление за колко кратко време излиза той на ТВ екрана.
Близо час разговаряхме и споделяхме ситуации от ежедневието. Върнахме се в гимназията, където вече имах възможност и да разпитам мултипликаторите. Сред тях са студенти по счетоводство, педагогика, инженерство, МО, с технически специалности. Поговорихме за двете ми любими суровини в живота – кафе и какао – тоест шоколад. Знаех, че често засягат тези теми по време на туровете и ето какво научих от тях.
Кафе, моя любов…
Традиционно кафето се отглежда в сенчести кафени плантации – селскостопанско-горски системи, в които то расте съвместно с дървесни видове, какао и други културни растения. Сенчестите плантации благоприятстват запазването на природните ресурси и биоразнообразието, намаляват емисиите от парникови газове, увеличават устойчивостта на екостистемите и стабилността на производството на кафе.
Днес над 2, 25 милиарда чаши се консумират всеки ден, а 2/3 от реколтата се отглежда интензивно на слънце, на обща земеделска площ от повече от 110 000 кв. км. Това прави така любимото за мен и милиони хора по света кафе една от най-важните култури, както и втората най-разпространена стока след петрола.
Но на каква цена?
Основните производители на кафе са малки семейни ферми от развиващите се страни на глобалния Юг, докато най-големите производители на пакетирано кафе се намират в глобалния Север, тъй като те разполагат с необходимите технологии и финансови ресурси за преработка и пакетиране на кафето. Именно за Севера остава и основаната част от печалбата, а малките производители и работниците на кафеените плантации все по-често получават заплащане, което е под абсолютния минимум.
Същевременно слънчевите плантации имат сериозни екологични недостатъци, свързани с употребата на пестициди, обезлесяване на огромни горски площи, намаляване на видовото биоразнообразие с до над 90% спрямо това в сенчестите плантации. Големи са и количествата отпадъци, които съпътстват процеса на производство на кафе.
Начин за намаляване на пестицидите е традиционното сенчесто отглеждане. Само 2% от кафето на световния пазар обаче идва от наистина сенчести кафеени плантации.
Алтернатива за преодоляване на изброените проблеми предоставят редица сертифицирани организации, чиято мисия е да насърчават устойчивото отглеждане на кафе без използване на пестициди и със справедливо заплащане на работниците. Въпреки че не съществува сертификат, гарантиращ цялостното решаване на всички проблеми в кафеената индустрия, много производители на кафе сертифицират продукцията си при няколко допълващи се сертифициращи организации. Един такъв е био сертификатът.
После се прехвърлихме на другата ми слабост – шоколада. Европа наистина обича шоколад (не само кафе). Петте държави с най-голямо потребление на шоколадови издалия в света са Англия, Франция, Германия, Италия и Испания.
Основната съставка на шоколада – какаото поради непрекъснато нарастващото му търсене, отглеждане и търговия, е придобила влияние освен върху световната икономика и върху околната среда и социалното развитие, основно в страните-производители в Африка и Латинска Америка.
Тъмната страна на шоколада
Докато големите компании се състезават за все по-високи пазарни дялове и печалби, милиони производители на какао плащат цената за тези печалби, като получават все по-малки дялове от приходите от продажба на какаото. Земеделците, отглеждащи какао днес получават около 6% от цената, която потребителите в по-богатите страни плащат за шоколада. Това често се равнява на по-малко от 1.25 долара на ден, което е под абсолютния праг на бедността.
Едновременно с разрастването на шоколадовата индустрия нараства и търсенето на евтини суровини, в това число и какао. За да поддържат конкуренти цени на своята продукция, производителите често прибягват до използването на токсични пестициди и детски труд.
Кот д’Ивоар e eдна от най-големите производителки на какао в света и по данни на Държания департамент на САЩ в какаовата индустрия там са заети над 109 000 деца, около 10 000 от които са жертва на трафик на хора и поробване. С приходите си от десетки милиарди долара от производството на шоколад големите компании имат властта да прекратят използването на детския труд и робството в сектора, като заплащат на земеделските производители справедливи цени за тяхната продукция.
Съществуват много и разнообразни етикети и сертификати за шоколадовите продукти, които гарантират екосъобразно отглеждане на какаото или справедливо заплащане на работниците в какаовите плантации (например Движението за справедлива търговия Fair Trade или Съюза на дъждовните гори Rainforst Alliance). Отново нито един сертификат не може да гарантира, че шоколадът е направен без използването на експлоатиран труд в какаовите плантации.
Все пак продукцията на сертифициран шоколад нараства в световен мащаб. Повечето големи компании, произвеждащи шоколад са се ангажирали да преминат към напълно сертифицирана продукция до 2020 година.
Накрая мултипликаторите подхвърлиха и на мен своя слогън.
Ти си на ход!
Информираният ти избор е важен и тук, пазарувайки, ти решаваш кои практики насърчаваш и коя компания да остане на пазара. От теб зависи по кой път ще поемеш.
