We all came out to Montreux
On the Lake Geneva shoreline
Така започва текстът на Smoke On The Water на Дийп Пърпъл. Йън Гилън пее за онзи мистичен пожар през 1971 г. Легендата разказва, че Франк Запа и групата му Дъ Мадърс били на сцената, появил се дим, всички се заблъскали към изхода, а Запа реагирал по типичен за себе си начин – първо привидно се опитал да ги успокои, повтаряйки им „Спокойно, don’t panic!“, а след това в иронична истерия изкрещял „OK, panic!“. Няма как, конкретното издание на фестивала в Монтрьо станало водеща тема за много години напред. А фестът продължава интересния си живот и днес. Да, започнал е като джаз-фестивал, а сега на сцената се появяват много поп-, рок-, блус- и фънк-изпълнители. Публиката расте с всяка година, като през 2015 г. посетителите са били над 200 хиляди.
Излъгах ви със заглавието, не ми се пише за това. Знаете ли кой никога не е свирил на този иначе прекрасен фестивал? Сид Барет, геният от Pink Floyd. Преди 10 години с баща ми гледахме новините. Казаха, че Сид си е отишъл. Татко замълча. Аз се разплаках, но съвсем тихо и тайно, за да не ме види. „На Берлиоз сърцето му излетя и кой знае защо се върна със забита в него игла“, пише Булгаков, след като Анушка вече е разляла олиото. За Сид това се случва толкова отдавна, още след The Pipers At The Gates Of Dawn. Той е момчето с безумни къдрици и кристални очи, предава себе си, открива себе си, после пак се предава, огледалният му Телекестър виси на колана, докато лицето и цялата коса на Сид са омазани в каша от ксанакс и гел за коса, този път момичетата крещят, но не от екстаз, а от ужас, това изречение продължава още, а останалите членове на бандата взимат Дейвид Гилмор, гениален китарист, който поне частично да замести Сид в някои концерти, а после решават да не взимат Барет веднъж, просто отиват на концерт без него, Анушка вече е разляла олиото, фестивалът в Монтрьо вече е факт, Запа крещи на всички да се успокоят, а после ги паникьосва умишлено, Сид вече не е част от групата, всичко се случва толкова бързо, че няма време за точка в това изречение, после се появяват два негови солови албума, за които Гилмор и Уотърс помагат всячески, после Сид потъва, изчезва, групата създава шедьоври, а докато записва албума Wish You Were Here, Ричард Райт вижда в студиото един дебел и без коса и вежди мъж, не му обръща внимание, Уотърс му казва, че това е Сид, а Сид пита кога ще записват китари, докато правят аранжимента на Shine On You Crazy Diamond, той си тръгва, не го виждат повече.
А Ричи Блекмор измисля легендарния риф на Smoke On The Water за минути. И казиното в Монтрьо е в пламъци. Ние гледаме на това и на липсата на Барет без особена емоция. Музиката продължава да се случва. Нека не го забравяме.
