Родопа планина. Прохладна вечер в село Долен с изчезващите вече светулки. Там все още е тяхното царство. Една вдигната от основите къща, с построен от ръцете на доброволци амфитеатър заради голямото сърце на домакина Веселин Митев. След броени часове на това място млади и стари ще се хванат за ръце и под звуците на един истински бистър поток от хубава музика ще се извият хора и ще се запеят наши и чужди песни.
В село Долен на 24 и 25 юни се проведе за първи път фестивалът „Зенит Фюжън„. Организатор е белгиецът с перфектен български – Тим Гюбел. „Фюжън“ – заради смесицата от преливащи се стилове и музикални фолклорни корени от целия свят. Идеята е фестивалът да събере в България сцена, която липсва – тази на уърлд музиката.
„Зенит“ обаче не беше само музика… Точно на Еньовден, в пет часа сутринта, фестивалът започна с бране на билки. Наш водач беше Татяна Кралева-Христова – ботаник, готвач, сладкар, зоолог, еколог, хижар и майка. Заедно с красивата си дъщеря Гая и още няколко ентусиасти в ранни зори, точно по еньовски, те набраха 31 вида билки. Денят беше посветен на силата на билките и нашето желание да ги опознаем и използваме. Скоро ще ви срещнем с Таня, за да не остане това знание заключено само за нас.
През цялото време имаше предвидена програма за най-малките. „Зенит“ се погрижи за децата с важни и интересни срещи за разказване на приказки, работилнички за ръчен труд и анимация. Никой не скучаеше през деня.
Точно в 18 часа сцената на амфитеатъра започна да оживява. В началото пускаше софийският диджей Лейзи Фейс (Lazy Face), а музиката обещаваше много и различни емоции. За да се качат по-късно група Мерудия и да объркат всички билки и мерудии в наша полза. Те изпяха песни със смислен текст, в които не ставаше въпрос само за екология, а за остро социално послание. Интервю с тях също ще се появи скоро в Бинар.
След тях застъпиха Котарашки Енд Дъ Рейндогс (Kottarashky and The Rain Dogs). Тях не успяхме да снимаме, защото не беше позволено. Както мнозина знаят, те са част от немски лейбъл, който определя какво от тях ще излиза в интернет. Но пък се забавлявахме с групата на живо. Танци и огън се разиграха пред сцената. После попаднахме в ръцете на диджеите от Холандия и Белгия – Ребъл Ъп (Rebel Up). Качихме настроението си на фестивалния кораб и потеглихме към следващия ден.
Старите хора казват много хубаво не е на хубаво, само че това „правило“ за Долен не важи. Всъщност никой не предполагаше степените на радост, които ни очакваха вечерта. Още рано сутринта 25-ти ни събудиха музикантите от Дъ Бедлам Клуб (The Bedlam Club). Чакайте скоро и с тях разговор в предаването „Еклектрик“ (Еklektrik).
С екипа на Бинар – Веси, Йордан и Йосиф, се отправихме следобедно (разбирай в най-голямата жега) на разходка из селото с архитекти от сдружение „Мещра„. Темата беше архитектурно наследство и модерни техники за съхранение. Увлекателните истории на арх. Стефан Стоянов и знанието, което сподели, ни ентусиазираха да крачим близо два часа из старите къщи на Долен. Отделно ще ви представим и този визуален разказ в Бинар.
Така ни посрещнаха в селото:
Но най-важното, което трябва да запомните за Долен е, че то е доста горно село. Има сериозно изкачване в планината преди да стигнете до него. Намира се в община Сатовча, Благоевградско. Тези земи са населявани още от тракийско време. Съществувал е и римски път. Селото в този си вид се сформира през 16-и век от разпада на друго по-голямо село – Букорово. Причините не са изяснени, но се предполага, че хората са бягали от турски нашествия или чума, или от двете.
В Долен се спасяват група хора, криейки се в едно долче, което тогава било опасано с дъбова горичка. Там те построили първите си къщи. Селото и до ден днешен е изцяло християнско. От автентичните къщи са останали близо 300. Те обаче поради неправилно стопанисване или изоставяне изчезват. Разбрах едно – бетон и дърво не си вървят заедно… Къщи в Долен и в момента се изкупуват, важен е начинът на реставриране, възможно най-близък до предишните техники и средства.
Не успяхме да бъдем навсякъде, случиха се и доста интересни ателиета в наше отсъствие. Например по социално предприемачество чрез обмен между поколенията. Тоест бабите да си кажат тайните на вълшебните отвари и сладка, а ние да търсим начини да ги популяризираме.
Междувременно перкусионистът Мисирли Ахмет от групата Мюзик Енд Мемъри (Music and Memory) проведе и майсторски клас по тарамбука, чухме общия ритъм, докато минавахме покрай Портите, една от ключовите къщи, част от фестивала.
А към края на следобеда кипеше дискусия „Живо село: Реалността на селския живот“. Щото нали, селото не е просто бягство от градския живот, а нещо далеч повече. Там се изисква всекидневен труд и ентусиазъм, който не гасне с първите лъчи на слънцето или пък с преспите, които са натрупали дувара. За децата отново имаше организирани работилнички за гайда и ателие по изучване на автентично пеене и танци. Имаше и кино програма. Бяха показани документалния филм „Мay It Fill Your Soul“ и видео премиера на „Гано, Гано“ .
Втората вечер откриха Войводите от Мосомище. Започнах да усещам с цялото си сетиво, че тази вечер ще събуди всички възможни емоции. Групите „Тъпани и гайди“ и чаканите от всички „Оратница“ ме накараха да се почувствам наистина част от фестивала. Думите няма да ми помогнат да ви направя съпричастни, може би в тази посока повече ще помогнат видеата, но наистина ви съветвам отсега да планирате съучастието си на следващото издание на „Зенит“ догодина. Родопите, местните, организаторите, фестивалните хора, изкуството ще ви помогнат да повярвате, че всичко добро е възможно, а лошото може да заспи под камък.
След „Оратница“ (с тях също скоро ще представим интервю на Бинар) ни пое мексиканският диджей Джипси Бокс (Gypsy Box), който смесва музика от цял свят. Така непредубеденият мехико беше попаднал и на Софи Маринова и Устата, които звучаха заедно с латино, афро и много фънки оттенъци.
Дойде и неделята, краят на едно богато емоционално пътешествие с отворен път. Отрано ни зарадваха от фолклорна група „Зорница“(Сатовча) – красиви и талантливи млади хора, които се занимават с народно пеене. Продължихме с Ватаф Проджект (Vataff Project) и неговата селектирана музика.
А след това ни разтресоха Мисирли Ахмет, Петър Ралчев и Светлана Спасич от Мюзик Енд Мемъри. Изключителна формация на едни от най-изявените музиканти и певица на Балканите.
Това, което не беше написано в жълто-черните програми, защото се потвърди 4 дни преди започването на фестивала, бе присъствието на Валя Балканска и Петър Янев. Докато си седяхме кротко на барчето и слушахме Светлана Спасич, при нас влезе Валя Балканска, кимна и поздрави всички. Както правят истински достойните хора. След малко беше наобиколена от хора, които искаха да се снимат с нея и гайдаря Петър Янев.
Чудех се дали не трябваше те да бъдат предишната вечер, но после разбрах, че това изпълнение трябваше да се чуе в новия ден и на самия финал. Защото космичното е всяко ново начало и с неговото търсене трябва да продължим. Това е и което ни пожела Валя Балканска. Сигурна съм, че благодарение на нея се разделихме по-лесно с планината.
На сцената на амфитеатъра излязоха по-голямата част от музикантите за джем сешън заедно с Веско, който свири и пя с цяло сърце. Накрая бяха благодарствените думи на Тим, защото човек трябва да спомене хората, без тях фестивалът не би бил възможен.
Аз пък се замислих, че май това не беше точно фестивал, а една задруга – споделено приятелство с музиката, изкуството, знанието и човечността. Всеки взе късче от това добро и го прибра в сърцето си. До следващата година, „Зенит“! А с теб, Долен, скоро ще се видим пак!
