Да изпиеш една бира след работа, вместо да се прибереш вкъщи, е действие, което променя хода на събитията и завърта колелото на съдбата в точно определена посока. Честно.
Понеделник вечер е и в центъра на София лятото изисква откривателства. Попадам в „Делта Блус Бар“, където ме отвежда компанията на един човек от квартала. Влизаме и точно сега няма никой, освен бармана и сцената, чието присъствие се усеща почти като човешко.
Час в приказки и влиза нашият дотогава непознат четвърти събеседник за вечерта. Основният и най-интересен. Разбирам, че е в бара, чак когато застава на сцената със своята хармоника и започва да пее разни блусарски песни просто ей така – защото може. В момент като този реалността се изкривява и за миг си поглеждаш в чашата, после към бармана, накрая към сцената на случайно празния бар и оставаш безмълвен пред пъзела от обстоятелства в една иначе така обикновена понеделнишка вечер.
Еро Турка е музикант от Финландия, женен за българка, режисьорката Неда Соколовска. Завършва музикалната академия в Хелзинки и Художествената академия в Санкт Петербург. Живее в София. Тук е от 6 години, открива съмишленици музиканти у нас и междувременно пътува със своята финландска група – квартет устни хармоники – из Европа и някои други точки на планетата. Владее фински, английски, български, шведски, френски, малко немски. Но най-много общува на езика на музиката.
Обичам свободата тук. Не искам да правя кариера, важно ми е да имам своето време, имам и малко дете. Всеки месец веднъж горе-долу пътувам. Правим от 30 до 50 концерта на година. Основно в средна Ервопа – Австрия, Германия, Франция. В 25 държави досега общо сме били. Япония също, някъде 5 пъти. Там винаги е добре. Японците имат най-вкусната храна.
Досега не съм срещал българин, който не е вежлив, добронамерен, хората са много отворени. Във Финландия са по-затворени. Ако финландец ме чуе колко много говоря тук, ще ми каже, че бъбря като баба. Финландците не говорят, но когато са пияни си откриват сърцето. Изповядват се и казват, че те обичат.
Иначе аз обичам циганията, циганите. Всички българи мразят цигани, аз винаги им казвам на „ съжалявам, но аз още не съм се срещнал с лош циганин. Нито с българин.
Хората са много умни, културни и добри засега.
Еро е първият финландец, завършил народна музика в академията в Хелзинки с устна хармоника. Привлича го българската музика, отдавна е запознат с фолклорната музикална традиция тук. Балканската музика е много популярна във Финландия. Има приятели, които ходят в Гуча, Сърбия, където се събират много цигански изпълнители.
Когато идва у нас, започва веднага да учи езика и да търси и посещава местата, където има джем сешъни. Седи тихо в ъгъла с хармониката си да види дали може да се включи. Търси жива музика, ходи по всякакви фестивали из страната и иска да общува с музиканти. В крайна сметка се интегрира в тези среди, изгражда приятелства и музикантски контакти, включва се в различни фолклорни и блусарски проекти. Основно блус. Освен това работи съвместно с артисти като гайдаря Веселин Митев и художника и певец Драган Милев-Дари. Учил се е и да свири на гъдулка.
Постепенно навлязох в тези среди. Нямам чак толкова много ангажименти тук, колкото с финландската банда, но не съм и толкова зависим от доходите в България. Правя го за удоволствие. Пътувам регулярно, зависи от концертите. От края на май съм във Финландия, да си видя роднините и децата. Дъщеря ми е на 20, а големият ми син – на 11. Август се връщам, но нямам търпение да посетя фестивалите тогава. В Копривщица, примерно. И на много места, където може да чуеш народна музика в България. Има много финландци, които с радост биха посетили местните фестивали.
Една от големите страсти на Еро е тувинско гърлено пеене. Гърленото пеене е вид древно изкуство, посветено на хармонията между човека и природата. Характерно е за тувинци, алтайци, монголи и башкири. Имал е дори шанса да се качи на сцената на най-голямата зала в Тува, където като студент е обикалял в изследване на местните музикални традиции и записване на характерни тамошни фолклорни песни. Разказва с голям ентусиазъм за своите пътувания и изяви и демонстрира специално за нас такова пеене.
Еро може да разказва купища истории, но една от най-култовите е свързана с неговата сватба в Черноморец. И по-скоро с кръщенето му, защото нямало как да се ожени, ако не е приел православната вяра.
По-големият му брат, някога художник и бохем, от вече 20 години е монах на Света гора. Въпреки строгия си режим и невъзможността му да напуска манастира по всякакъв повод, той идва в България специално за кръщенето на Еро. В църквата в Черноморец разбира, че местният свещеник възнамерява да извърши ритуала, използвайки малък съд с вода и се намесва, защото вярва, че е от особена важност човекът, който приема вярата, да бъде потопен целия три пъти във вода.
Не знаейки как точно да постъпи, монахът започва да обикаля църквата с молитви към Свети Мина за помощ в тази така създалата се ситуация. Тогава съзира празен фризер за сладолед от отсрещната страна на улицата и заедно с едно момче, което помага в църквата, го преместват в двора й. Пълнят го с вода с градинския маркуч. Черноморският свещеник не е особено доволен, но отказва да спори с монаха от Света гора и така нашият Еро е покръстен във фризер, облепен в реклами на сладолед.
Питам го как вижда бъдещето на малкия си син, който е на 4 годинки и живее в България.
Нямам представа какво ще е, но мисля, че ще е чудесно, защото е голям агент и има талант. Понякога ме е страх, като знам колко възможности има. Говори два езика, танцува, свири на хармоника….
Еро Турка е отворен и космополитен човек, когото можеш да срещнеш в София, докато си пиеш понеделнишката бира. Той ще поправи грешката, че все още не си чувал абсолютно нищо за тувинското гърлено пеене и ще се усмихне широко. Ще ти разкаже как навремето е искал да стане художник като брат си, но после музиката надделяла. А ти, макар и срещнал го преди минути, ще се зарадваш, че е се случило именно така.
