„МешкХане“ заедно с прекрасния глас на Василики Папагеоргиу в Първо Студио на БНР
Радио Бинар и концертната линия „Етнофреш“ представят инстанбулското трио „МешкХане“, в което няма нито един турски гражданин или етнически турчин – всички са граждани на Европейския съюз. Да, точно така, тези европейци ни представят макамлийска музика – тук в София. Te ще свирят за първи път в България и то в най-голямото студио на Балканския полуостров – Първо студио на БНР.
Програмата включва инструментални композиции, турски класически мотиви и ромски сватбени песни от Тракия и няколко нови песни с Василики. Близо две трети от песните са любими и на двата народа (гърци и турци), и съответно ще бъдат изпяти и на двата езика, защото, както казва Георги Димитров – Чубри: “Музиката свързва хората по най-добрия начин”.
Музикалното трио в състав: Георги Димитров-Чубри (България) – турски канун, Ян льо Глаз (Франция) – саксофон и Стюарт Диксън (Шотландия) – перкусии – ще представи изключително пъстра програма от етно, циганска, фолклорна и традиционна, ориенталска музика с леки примеси на джаз – в нетрадиционна комбинация между старинен и съвременен звук.
Музикантите от “МешкХане” се събират през 2014 г. на един красив остров в Босфора, водени изключително от интереса и любовта си към музиката на Ориента. Тя съчетава модерното и старинното, което се вижда лесно от използваните инструменти – модерни, като саксофон, и старинни, като канун. Повечето от композициите им, написани през Османския период от старите майстори („уста“), са създадени за традиционни инструменти като уд, канун, танбур, ней, кеменче. Всички те са настроени в музикалната система на ориенталски ладове, наречени „маками”. Основната разлика е, че турската музика е изцяло базирана на мелодията, изключвайки принципите на хармоничния акордов строеж. Започнали като улични музиканти, днес те са уверени, че “улицата учи най-добре и най-бързо”.
Българинът в групата – Георги Димиторв – Чубри, който ни е гостувал в Радио Бинар, е чудесен пример как музиката може да осмисли и преобърне живота на човек. През 2009 г, която се оказва преломна за него, той напуска работата си като работник в супермаркет в София и воден от духа на приключението с група пътуващи музиканти стъпва в Истанбул с тарамбука в ръце. В този “град-магнит”, както го нарича, той намира любовта – музиката (в лицето на инструмента сантур) и жена си – Рейхан.
- Василики Папагеоргиу. Снимка: личен архив.
Групата ще се изяви на сцената с вече утвърдената в Истанбул певица Василики Папагеоргиу – родена в Атина, но с корени от гр. Смирна (днешен Измир, Турция) и о. Лесбос. Макар да завършва биология, тя се посвещава на музиката и песента. Развива чувствителност към музикалната традиция на Мала Азия, Егея и Средиземно море с репертоар от гръцки, испански и италиански песни. Всъщност връзката между нея и трио „МешкХане“ е Стюарт Диксън, който свири и в групата на Василики – „Бургаздан сонра Хейбели„. Тази група е наречена на името на два от Принцовите островите – о. Бургаздан и о. Хейбели, които и до днес са със сравнително запазена гръцка култура, а в миналото изцяло с гръцко население – до края на войната между Гърция и Турция (1919 – 1922).
