Веднъж й бях казала: „Ина, ти си ходещ ангел със смело сърце“. И тя прие тези мои думи отговорно, не като човек, който се възгордява от комплимент, а с идеята за мисията, с която е пратена. А тя наистина е да бъде добра, но и храбра, да пази, но и да отстоява, да бъде до теб, но и да остане себе си. Такава е Ина Попова, обичана актриса от поколения, изградила изключителни образи в киното и театъра. Ще спомена само, че преди години тя припомни на хората за Емили Дикинсън и вълшебството на нейните стихове. Създаде моноспектакъл по тях в едни доста трудни и бездуховни времена за България (ще кажете – кога ли са били други…).
На Ина й отива онова странно и смесено определение артист – заради различните таланти, които проявява във времето. Въпреки че не мога да я вкарам в рамки, за мен тя е ловка, умела, някак си стрелец по душа и зодия. Просто те уцелва – с дума, действие, с нещо сътворено от нея. Наистина, ако не я познавате в изкуството, най-силно впечатление ще ви направи личността й. Магнетичната й личност.
Точно покрай моето подхвърляне за ангела стана ясно, че тя открива изложба „Обгръщане“ в „+това“, където ангелското крило е водеща тема. Бях на откриването и видях безброй интересни и искрени почитатели на магията Ина Попова. Исках да говоря с нея за ангелите й. Демоните решихме да ги оставим за някой друг път…
Накарах я да си представи, че вместо мен, срещу нея седи нейният ангел-пазител и тя може да му каже нещо. Тя веднага изстреля:
Луд ли си? Защо седиш? Тръгвай и върши работа! На първо място – спаси душите ни от лошотия, злост, завист и презрение! На второ място – помогни ни да си спомним: Как се обича! Как се изрича/ше това? Как се казва: извинявай, моля, прости ми! Вдигни ни челата горе, запази мисъл, сърце и действия силни и устойчиви… Има хиляди неща, в които трябва да се намесиш. Давай, нали си Ангел!? И за да не си мислиш, че имам силни претенции, да ти река: Моля те, помогни!
Обгръщане е част от нейната защита, но да не го разбирам като капсулиране. И този път полуизолирана, леко отчаяна, тя решава да развее крила. Затова и тук-там те са прокъсани. Но всъщност това е само на пръв поглед. Дълбоко е скрила във всеки един от тези персонажи неизиграни роли – красиви, но и иронично усмихнати.
И преди съм разпитвала Ина защо се е обърнала към визуалните изкуства, а тя с усмивка ми обяснява, че преди години изборът й е бил между ВИТИЗ и Художествената академия. Така че това посягане към сътворяването е просто припомняме.
Вероятно имам дадени умения… Все още се питам дали е така? Крача, спя, седя, а пред очите ми и в съзнанието ми тичат разни лудости. Наричам ги идеи. Не бих могла да ги задържа. А и не бих ги хвърлила в някои ров и да ги зария кучешката… Не бих!
Всичко, което предизвиква радост, умиление, възторг, естетическа наслада, висока степен на обичане/влюбване и дори леко сексуален гъдел, я кара да мечтае и я държи истински жива.
А и аз се променям – старея. Но си позволявам да гледам все още с очите на недорасла. (следва бурен смях)
Някак си ме тегли да я попитам за седмото изкуство и тяхната голяма любов. Спомням си, че преди години ми разказваше за международната суперпродукция „Сорая”, където спечелва ролята на Лайла след тежък кастинг с най-добрите български актриси. Игра с Микеле Плачидо, Клод Брасьор, Анна Вале, Сидни Ром.
Ролите в киното??? Къде е то, а и къде съм аз? Не разчитам на по-добри времена, но бих искала те да са смислени. Както и аз!
Ина е както винаги искрена с мен и отбелязва, че е трудно да си жена, особено с характер като нейния. Много често се налага да си коленопреклонен в изкуството, да си конформист, да се съгласяваш, за да те приемат или просто да не пречиш.
Три човешки живота няма да ми стигнат да стопирам липсата ми на дипломатичност, внезапните и бурни реакции, относно справедливост и истина, да премълча и не изказвам по категоричен начин своето мнение. Затова и пътят ми, в изкуствата не е равен и лек.
Накрая на нашия разговор, докато тя отново върши, снове, създава красота около себе си или просто подрежда света си, Ина ми споделя, че се надява ние, човеците с помощта на ангелите да избегнем зловещото разпадане на човешкия дух и мизерията.Въпреки че тя – мизерията, е хвърлила тежки мрежи върху нашето съществуване. Аз пък я провокирам за втори път да си представи нещо, но не ангел, а дете, което е решило да се занимава с изкуство.
Дете, следвай сърцето си и помни: имаш ли качества, те не остават незабелязани! Но не се хващай за всичко фанатично и насериозно. Това нека бъде летене – волно и красиво!
