Гергьовден е празникът, запазил може би в най-големи размери езическите си елементи. Празнуват го и християни, и мюсюлмани навсякъде по Балканите. В народните представи Георги носи лятото, а Димитър – зимата. Именно фолклорното деление на годината е причина за нерелигиозния характер на иначе замаскирания като светец Георги. Характерният обичай с печенето на агне има съвсем прагматично обяснение. В този период на годината овчарите изтеглят стадата си от Беломорието и се прибират у дома, връщат се и гурбетчиите. А ходенето на теферич едва ли би било удачно занимание през зимата. Така че има много поводи за празнуване.
Днес обликът на Гергьовден основно се свежда до масова консумация на агнешко и индивидуално ходене на църква. За гораните обаче Джурджевден е времето на годежи и подготовка за пищните им сватби през юли и август. Тогава цели семейства се прибират от чужбина – кой от Италия, кой от Швейцария и други европейски държави. Взимат си по един месец отпуск и прекарват времето си заедно. Истински карнавал, както го описва журналистката Таня Мангалакова. Но преди това ето малко исторически данни за тези етнографска група.
Гораните са българи, които живеят във високопланинската област Го̀ра – на границата между Южно Косово, Северна Албания и малка част от Западна Македония. Мюсюлмани са. „И помаците в Родопите, и торбешите в Македония са като нас“ – споделя горанският изследовател Назиф Докле с Таня Мангалакова. Тя е автор на книгата „Нашенци в Косово и Албания“. Названието нашенци идва от името, с което гораните се наричат помежду си. Говорят нашенски език и не е нужен преводач, ако искаме да се разберем с тях.
Най-големият празник за гораните е именно Джурджевден. Тогава обезлюдените села се пълнят до пет пъти повече и настава всеобщо пиршество – хора, зурли и тъпани. От чужбина се завръщат гурбетчиите, вече известни с модерното наименование икономически емигранти.
И започва харесването. Като в приказките: и момата се облече в най-хубавите си одежди. В документалния си труд Таня Мангалакова пише, че девойките вече не тъкат като своите баби едно време, но пък носиите са задължителни за Джурджевден и има търсене. Правят се по поръчка и цената им може да достигне над 1000 евро. Нищо пара, ако знаем, че за сватба гораните отделят по 10 хиляди евро. А омъжените млади жени се гиздят със златни дукати, които се предават от поколение на поколение. Всъщност, ако сме странични наблюдатели на хорото, което се вихри в дните преди и след 6 май, ще различим коя мома е за харесване.
Джурджевден всъщност е най-чаканият ден от годината и за ергените. Всеизвестен е фактът, че гораните се женят помежду си. Мъжете се връщат в селото, за да си намерят булка. Момичетата, които също са навън, се прибират по родните места, за да изберат своя годеник. Така успяват да запазят идентичността си, която е локална. Защото те са или албански, или косовски емигранти. Възхитително е как в този си стремеж гораните съхраняват и част от българската фолклорна памет.
Снимки: Таня Мангалакова
