Жените от село Дряново и автентичният родопски фолклор
Когато ходят да пеят по събори, Дряновските баби гледат да не си оставят кравите на друг. Опасяват се, че ако чужд човек им дои животното, то ще се стресира и ще спре да дава мляко. За фолклорния фестивал в Априлци те пропътуват разстоянието за един ден. Връщат се същата вечер със златен медал и продължават с грижите за кравите.
В буса заедно с жените от Дряново пътува и Елена.
„Това беше първия път, когато почувствах магията на дряновското пеене. Публиката реагира толкова спонтанно. В момента, в който бабите запяха, всички започнаха да ръкопляскат и дори се изправиха на крака. След това започнахме да ги записваме с диктофони, когато репетираха в местния пенсионерски клуб“.
Аз съм овцефил и фен на чергите
Елена Стойчева е млада архитектка, която живее във Виена. Вълнуват я темите за обезлюдяващите села, урбанистиката, снабдяването на града с натурална храна и дизайнерската страна на архитектурата.
„Искам да изтъка черга, която бих си сложила у дома. Да я направя с такъв дизайн, който да се харесва на Запад“.
Възобновяването на тъкачеството изпраща Елена в село Дряново. Чула за „Резиденция баба“ и кандидатствала с тази идея. Разпределили участниците в четири родопски села – Югово, Джурково, Манастир и Дряново. Целта е да се свържат знанията на младите и възрастните, за да се намерят начини как да се оживят селата и да се съхрани паметта на хората в тях.
Диск с песенния фолклор на Дряновските баби
Някога тъкачеството било съпроводено с песни, както всяка една работа, свързана със селския бит. Днес много от становете са изгорени, други пък събират прах по таваните. Малко от жените практикуват тъкане, а и пеенето е придобило нови функции. То по-скоро е бягство от ежедневната заетост в къщата, двора и обора. Сякаш не напомня на онова старо фолклорно наричане за добра поличба, когато се е пеело по време на обработването на земята или месенето на хляба. Както казва една от бабите във видеото, пеенето е като „блясък в тъмнината“.
„Ние, младите, трябва да съхраним тази музика. Защото песните разказват нашата история. Те носят знанието за българите като народ“, казва младата архитектка.
Затова направили кампанията за набиране на средства за звукозапис на Дряновските баби. Искали да получат повече публичност извън България и приятелите им да разберат какви са нашенската музика, носии и обичаи. А и така ще спонсорират жените, които отделят и от личните си спестявания, за да пеят по събори. Те ще могат да продават дисковете на участията, по които ходят. За тях това е като екскурзия, шанс да видят малко свят.
Нека сине, нека
Всъщност кампанията за издаването на диск се случва съвсем естествено, разказва Елена. Заедно с другите резиденти трябвало да подготвят събитие в селото. Вече били маркирали една еко пътека до местността „Лисък“. Решили да оживят сградата на бившето училище, което служи за всичко – кметство, библиотека, етнографската експозиция и зала за сбирки. По коридорите видели пана и наредили стари снимки на селото. Получило се много хубаво. Направили и голямо празненство с почерпка. Подготвяйки тези пана, докато изрязвали и лепили снимките, си пускали записите на песните. Така се родила идеята за диск.
Дряновските баби срещат ентусиазма на младите хора от града. Елена и другите като нея се интересуват от възрастните и от нещата, които са правели и знаят. Бабите са тъжни, че знанията им, предавани като ценност от поколения на поколения, с които човек може да просъществува в живота, сега нямат стойност.
„Това, че ние отидохме да търсим тези знания, ги накара да се почувстват пълноценни. А когато човек се завърне отново там, е огромна чест за тях“, радва се Елена.
На тавана на Роса изтъках първата си черга
Елена ходила още веднъж в селото, след като свършила „Резиденция баба“. Били само тя и Роса – ръководителката на певческата група и най-добрата тъкачка в селото. Изкатерили се по стръмната стълба през люка, който отвеждал към тавана. В тъмнината висяла само една крушка. Тогава създала първата си тъкан.
Любопитството на Елена към чергата не стихва дотук. През юни тя ще покаже процеса на тъкането на международния фестивал за дизайн и визуална култура One design week в Пловдив. Чуди се дали дизайнът може да накара градските хора да харесат чергите. А през есента възнамерява да направи работилница за тъкачество. Някой трябва да поеме знанието, смята младата архитектка, иначе чергата ще умре с изчезването на старите хора зад стана. Същото се случва и с местните фурни и домашното сирене. На село вече никой не помни мириса на току що изпечен хляб, а в местното магазинче зареждат „тебеширено“ сирене за 5 лв. килограма.
Днес ще лети. Вземете си чадър
„Приятно е, когато има възрастни хора, които можеш да попиташ за нещата, представляващи интерес за теб. Действа успокояващо“, разказва Елена.
Жените споделяли с нея и останалите знанието си за билкарството и им показвали майсторлъка на марудниците. Искрено се радвали, когато ги обличали с техните носии и обяснявали колко са стари, от кого са ги наследили и как ги подържат. Издавали им целебните думи на баенето и разказвали историята на селото. А Елена и групата й непрекъснато записвали непознатите думи, характерни за родопския диалект.
Общуването между поколенията не е лесно, добавя тя. Преди да заминат, от Асоциация „Онгъл“ ги запознали с това как се говори с хората на село, как трябва да се държат с тях и до къде се простират табутата. В началото жените били резервирани, не знаели какви са техните намерения и що за хора са. Но когато човек е добронамерен, рано или късно успява да спечели вниманието им. Питали ги как живеят, къде пътуват, какво различно правят в града. Обяснявали за съвременните начини на комуникация, за фейсбук или как чрез видео и снимки може да се разказват техните истории, как чрез тях може да се свързват с други млади хора“.
Крава от Дряново пасе пред Етнографския музей в София
Песента е най-силният носител на идентичност в Дряново. Селото е помашко. В последните години се наблюдава завръщане към християнството, споделя Елена. Някога е имало църква. После на нейно място е била вдигната джамия. Днес мястото е обществена сграда. Дряновци празнуват и Великден, и Байрам. Над селото се намира местността Герге (Гергевица), която се смята за свято място. Местните вярват, че ако жена, която не може да има деца, отиде там с ябълка, ще забременее. Неотдавна на местността е построен параклис „Св. Георги“. На 6 май е и празникът на селото.
На 21 май Дряновските баби ще пеят в Етнографския музей в София. Елена се шегува и казва, да не се тревожат за кравите – ще се върже едно ремарке към автобуса и даже прясно мляко ще има сутрин за кафето.
Бобът ми е изсъхнал
Животът в Дряново е предсказуем. Ако не са по двора, жените се събират и най-често си говорят за реколтата и градината. Сраснали са със земята. Смъртта също е тема за разговор, защото раждане в селото не се случва. Скоро тревата ще израсте по-висока и от жените. Такава е перспективата за много български села и наша е отговорността да не ги оставим в забрава. Елена ще научи технологията на тъкането и ще съхрани песенния дряновски фолклор. Може и никой да не го запее, но знанието за него ще го има. Ще помним, че някога е имало едно време.
