В седмицата, в която се навършват 400 години от смъртта на Уилям Шекспир (23 април 1616), Еврорадио представя Радио книга за великия поет.
Радиостанции от шест европейски страни създават еклектични музикални и танцови вариации на Шекспировите сонети. Проектът представя артисти от Австрия, Франция, Норвегия, Словения, Швейцария и Великобритания.
Австрия – 23
Като артист, обзет от силен смут,
чиято памет е изневерила,
и като някой свирепеещ луд,
изнемощяващ в пристъпи на сила,
така мълча и аз и тъй съм тих,
защото стигнах до такава крайност,
че себе си аз сам изнемощих
със силата на свойта всеотдайност.
Но моят стих звучи със моя зов
и с моя глас безмълвната ми книга
ламти отплата, моли за любов
и от езика повече постига.
Чуй обичта ми ти и се учи
да слушаш моя тъжен глас с очи.
Франция – 91
Един се хвали с ловкост и успехи,
със сила друг, а трети със предци.
Един с богатства, почести и дрехи,
а друг със хрътки, ястреби, жребци.
И всеки има по едно пристрастие,
и всеки нещо повече цени.
Но другаде се крие мойто щастие,
не в кучета, богатства и жени.
От всеки род и всякакви успехи
по-скъпа ми е твоята любов,
по-ценна е от скъпоценни дрехи,
по-весела от пиршества и лов.
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак
каквото бях: последният бедняк.
Норвегия – 138
Когато се кълнеш с престорен глас,
че ти си само вярност, лъжеш пак.
Но въпреки това ти вярвам аз,
за да ме взимаш за незрял хлапак.
Лаская се, че ти изглеждам млад
и пак ти вярвам аз, макар да знам,
че мойта младост е обрулен цвят,
и лъжеш ти, и аз се лъжа сам.
Не ще признаеш своите лъжи,
а аз пък мойто мнимо лековерие.
О, любовта е цяло лицемерие
и възрастта безкрайно й тежи.
Лъжите в теб са с цел, във мен — неволни,
но двамата еднакво сме доволни.
Словения – 130
Очите й не са звезди, не може
устата й с корал да се сравнят.
Тя няма бяла като перла кожа,
а гарванови плитки, смугла гръд.
Не бели рози — пищни и богати —
не алени са нейните страни,
ухае тя, но с нежни аромати
едва ли би могла да се сравни.
Страните й не са като жасмини,
не бих сравнил челото й с цветя.
Не знам как шестват нежните богини,
но знам, че стъпва по земята тя
и буди по-сърдечни възхищения
от много други, лъгани в сравнения.
Швейцария – 146
Душа, ядро на моя свят греховен,
душа, метежен пленник на нощта,
ти изнемогваш, мреш от глад духовен,
пилееш се във външните неща.
Ти, гостенката, пръскаш щедри средства
за този свой наемен дом, без смут
натрупваш ти за червея наследства,
от теб добити с непосилен труд.
Расти душа! Граби от днес нататък
от тялото усещания ти.
Изчерпвай всяка радост без остатък,
живей в разкош, но външно не блести.
Смъртта ще спре пред тоя жив кипеж.
Смъртта е тлен, а ти, душа, не мреш.
Великобритания – Макбет
Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“.
Концерт от Първо студио на Латвийското радио в Рига
С участието на Армандс Аболс – пиано, Сандис Щейнбергс – цигулка, Янис Малецкис – пиано, Занда Шведе – мецосопран, Лиене Денисюка-Страупе – флейта, Ерикс Кирсфелдс – виолончело, Кристине Паула – клавесин, тамбурин.
Програмата:
Сергей Прокофиев – сюита за пиано опус 75 из балета „Ромео и Жулиета“
Ерих Волфганг Корнголд – сюита за цигулка и пиано опус 11 от музиката към пиесата „Много шум за нищо“
Паулс Дамбис – пиеси по сонети Шекспир за глас и инструментален ансамбъл.
