Да, лошите вести идват по-бързо и обикновено се оказват истински.
Няколко часа след първоначалния – попретупан информационно, и уж хаотичен анонс на сайта TMZ, световните информационни агенции потвърдиха синхронно – като в грозен древноелински хор: американският певец, композитор, аранжор, продуцент, мултиинструменталист и актьор Принс е починал внезапно на 57-годишна възраст в имението си „Пейсли Парк“, Минесота, на 21 април. Тялото на Принс Роджърс Нелсън, както е рожденото име на изпълнителя, е било открито в асансьор, а предполагаемата кончина на гениалния музикант е грип с усложнения. Няколко часа по-късно – отново TMZ стовари върху непреживелия все още шока свят разследването си, според което музикантът е починал след предозиране с наркотици.
Каква е истината, предстои да разберем след аутопсията днес. Но нима дребният конкретен факт, сухата диагноза – която ще изветрее от главата ни минути след нейното оповестяване, и някаква съдебно-медицинска констатация, удостоверяваща смъртния акт, ще възкресят – макар и по Великден, Негово Пурпурно Височество?
Печалният факт е, че още една персона, написала музикалните христоматии между два века, отиде в тях. Може да отворите на която и да е страница или стил (имате ли трийсетина минути, да изброя по-важните?), обзалагам се, че ще срещнете името на Принс (кръстен на джаз триото, в което баща му е свирил на пиано) и че Големият талант на малкия човек (висок само 5 фута и 2 инча) пак ще говори от първо лице, единствено число. В музика, текстове, позиции, eксперименти. И екстраваганца. (Простете за сантимента, ама толкова пък да му отива!).
https://youtu.be/F8BMm6Jn6oU
Цифри, числа, брой песни в класациите, хит-сингли, албуми (на касетка, на дискове, в интернет), награди, кеш от турнета – всичко това оставям на статистиците, наивно акцентирайки върху духовната страна на изкуството, което ни завеща Принс. Ами… изкуство за самото изкуство – да пробутам клишето, вероятно смехотворно за поколението, използващо цифрите от 1 до 12 да пише с тях думи, но особено важно, когато тъжните вести налагат да премерим духа, обаче не върху оня кантар, с който отброяваме каратите, инкструстирани върху ентата статуетка. А другите, които са под езика на музата, с която творецът преплува мътните води на Лета, за да си търси място в безсмъртието.
„Една дума към всички артисти на входа: Изкуството, което създавате, е разтегливо понятие. Но вашата жертвоготовност в Неговото име е безценна. Не се продавайте!!! Доларът е само една хартия, при това без вашия образ. А хубавата песен никога не умира!“, прокламира Принс в обложката на албума Generation Newpower Soul (1998), записан с една от многобройните му формации – Ню Пауър Дженерейшън, в неговото едноименно студио, което се намира именно в „Пейсли Парк“.
Следва музика:
Дали неговото уникално фалцето ще възпява прелестите на Ким Бейсинджър (музата му през далечната 1989 г.), дали ще композира саундтрак към филм, който ще бъде запомнен само като провал (какъвто беше Graffiti Bridge), ще оглави американските класации с Badance към „Батман“, или ще се забавлява с палави теми в Song Оf Тhe Heart към анимационната лента „Весели крачета“ за Златен глобус (2006); дали ще интерпретира музикалните традиции от всички краища на света в четири инструментала (проектът N.E.W.S. от 2003-а, абревиатура на North, East, West и South), или просто ще изсипе поредната си мощна порция кататоничен фънк – с лъстиви балади за доизпепеляване на страстите, музикалният гений винаги пише с главни букви историята на съвременната черна музика.
„Точно той я пази жива“, беше казал преди време Мик Джагър и освен всичко друго, Принс сякаш се стараеше да доказва непрекъснато правотата на тези думи с удивителната си работоспособност, която нареди във фонотеките на меломаните 39 албума. Последният от тях – Hit n Run, който излезе в две части през 2015-а, е кръстен на шеметното турне Hit & Run, предприето от Принс след премиерата на двата му диска – соловия Art Official Age, и Plectrumelectrum – съвместен проект с бандата му Търдайгърл (3rdeyegirl), чиято премиера се състоя през 2014-a.
По-важното е, че всеки от неговите проекти предложи хармонична смес между предварителни очаквания и нови търсения. Първите предполагат гарантирано удоволствие за любителите на еротичната фънк чувственост, „объркани” гениално, но преливащи от хармония мелодии. Другите напомнят, че музикалното мислене на Принс никога не цикли на едно място. При това – винаги отстоява принципната си позиция и увереността в избраната посока.
„Ето – Майлс Дейвис или Джон Колтрейн – ще ги чуеш в различни периоди. Защото са имали свободата да следват собствената си муза и да уловят промените й. Това е най-важното и за мен“, довери Принс през 2004-а, когато бе въведен в Залата на славата на рок-ен-рола. А на Лени Кравиц, композирал Rock And Roll Is Dead, отговори часове по-късно: „Рокендролът си е жив, живее в Минесота!“
… и шоубизнес:
Издателите му обаче не позволяваха да пуска толкова много музика, колкото преливащият от идеи композитор и изпълнител успяваше да създаде – за да може да я продават в по-голям тираж. Дълги-дълги години Принс имаше тежки противоречия с музикалната индустрия: в знак на протест певецът се отрече от името си и десетилетие наред носеше на бузата си надписа „Slave“ (Роб). После стана Той – Артиста- известен-преди-като Принс (ТАFKAP), мъжко-женския Символ или просто Негово Пурпурно Превъзходителство. Но винаги бе свещ, запалена под алчния задник на шоубизнеса.
Завърна се в мейджър компания – „Уорнър Брос“, неговия първи лейбъл, чак с последните си албуми, в края на 2014-а. Същата година стартира „ЕнПиДжи Мюзик Пъблишинг“, с което богатият каталог на изпълнителя стана независимо управляван за пръв път от 20 години.
„Принс е един от малкото артисти-визионери, които наистина промениха и преформулираха модерната музика и култура“, казва Кемерън Стренг от „Уорнър Брос“. „За последните 35 години той никога не спря да се развива, да предизвиква себе си, да преоткрива собственото си звучене и да разширява границите на музиката. Напълно в стила на Принс, той ни дава не един, а два забележителни албума, откриващи невероятната дълбочина на таланта му. Всички от „Уорнър Брос“ сме изключително горди да работим с Принс, за да предоставим тази брилянтна нова музика на легионите от негови фенове по света, и е излишно да казвам, че сме развълнувани да си партнираме с него отново“, подчерта Стренг. В последните години обаче Принцът на мрака се превърна в ревностен преследвач на свободното разпространение на песните му в интернет, плащайки милиони долари на британската компания „Уеб Шериф“, за да сваля от платформата ЮТюб всяко негово видео.
https://youtu.be/MfxhRy-iFqs
„Смятам, че съм преродено куче от несъществуваща вече порода“, обясни мултиинструменталистът (владее перфектно 28 инструмента) в едно от редките си интервюта през юли 2007-а, когато разпродаде седем хиляди билета за шоуто си в Монтрьо, Швейцария, за 7 минути и 58 секунди. „Никога не ми е пукало за различните компании, въпреки че са ми създавали само главоболия с глупостите си, с шибаните си претенции и с невъзможността да проумеят, че един артист не е друг артист“, пали се Артиста.
Неговите остра мисъл и нечовешка интуиция му продиктуваха, че за истинското Изкуство и Космосът може да е сергия. Без нито един рекламен цвят, образ или нота, за една седмица феновете си купиха по интернет 250 000 копия от диска Crystal Ball (1998): 5 дигитала за интернет-клиентите, 4 за „земните“ купувачи, а проектът Каmmasutra огря „само фен-клуба“.
Принс влезе през парадния вход на историята и с една електронна книга: първият изобщо CD-ROM Interactive. А и с това, че реши да пусне албума Planet Earth (2007) за феновете във Великобритания като безплатно приложение на вестник „Мейл Он Сънди“ в 2-милионен тираж.
Решението му предизвика грандиозен скандал сред музикалния бизнес на Острова. Издателската компания „Сони/БиЕмДжи“ отказа да издаде официално диска на Албиона и нарече идеята да раздаваш записите си безплатно на феновете „смехотворна“.
„Досега никой изпълнител не е раздавал албума си безплатно с вестник и това определено ще вбеси търговците на музика“, заяви Стивън Мирън от редакцията на „Мейл Он Сънди“. Думите му се потвърдиха само след няколко часа. „Артистът-някога-известен-като-Принс трябва да знае, че с това си поведение скоро ще стане Артистът-някога-продаван- в- музикалните-магазини“, изфуча излезлият от нервите си Пол Куърк, съпредседател на британската Асоциация на разпространителите на забавни продукти (търговците на музика и филми).
Отговорът: „Факт е, че има ябълка, тоест творба, и щанд, на който ябълката се продава. И собствениците на щанда смятат, че са необходими, затова казват: „Ако нямате щанда, къде ще продавате своите ябълки?“ На което аз отвръщам: „А може би искам да дам ябълката си на някой, който има банан.“ При това положение всичко е изядено и щандът е излишен. Ако те разбират това, ние можем да работим. Но продължават ли да тръбят за своята важност, ще стане революция. Това е, с две думи. Всичко противно на истината рано или късно отпада, нали? Истината просто е“, обяснява Принс.
„Не вярвайте в нищо, освен на музиката и на банките!“, изцепи се Артиста пред 60 хиляди души на фестивала „Коачела“ в Калифорния през 2008-а. После класираният от списание „Ролинг Стоун“ на 28-о място в списъка на 100-те най-популярни музиканти на всички времена удари, подкрепен от поредната уникална формация. Една от онези секси балади – измислени не с разум, а с чувства, които са способни да разтопят за норматив средноголям ледник. А – ето един от многобройните творчески псевдоними на Символа, който пропуснах – Ненаситният.
Едва ли Зигмунд Фройд е предполагал колко вълнуващо и жизнено ще звучат сексуалните фантазии в музиката на някакъв слабичък, дребен, но гениален негър през XXI-и век.
Точно Melody Cool, Sexy motherfucker!
Принс от 1 л.ед.ч.:
„Не съм се събирал с някого, за да правя бизнес, а да творим музика.”
“Просто се боря против профанизацията на съвременната поп-култура!“
“Минутата, в която възприемеш някаква титла, й ставаш роб и преставаш да бъдеш свободен.”
“Единственото, за което си плащам, е токът в студиото!”
“Съвет към младите? Ако не притежаваш своите записи, те те притежават – подчертайте си това!”
„Парите са една голяма шега – те са само хартийки, символ на размяна. И на тези хартийки са отпечатани ликовете на някакви президенти. Не нашите, така че защо да ни пука?“
„Много е важно възприятията ти да са винаги свободни, без драматизъм. Договорите, крайните срокове – тези неща са измислени от хора, които не са творци. Лени Кравиц и аз може да седим на маса и да си говорим, после да свирим – процесът е един и същ. Без да разменяме пари, без да обсъждаме клаузи. Това са неща извън творческия процес и според мен са пречка. Стремя се да накарам изпълнителните директори да седнат на масата и да направят компромис, за да се премахнат всички тези неща, които карат артиста да се чувствува като изцеден лимон в края на деня“.
“Винаги мога да изнудя издателите за повече пари – достатъчно е да обявя, че смятам следващият ми диск да е кънтри.”
„Не че се сравнявам с Джими Хендрикс. Просто истинската артистичност и креативност устояват на времето. Истината остава, всичко друго изчезва“.
Ивайло Кицов
