Арнолд Шьонберг и Пиер Шефер – неволните пионери.
Изкуството на семплирането произхожда от началото на 40-те години на миналия век с появата на конкретната музика (фр. musique concrète), при която музиката не се гради непременно само от инструменти, а също така и от естествени природни звуци или семпли на различни машини. Френският композитор и инженер Пиер Шефер (1910-1995) се счита за първия, който е използвал магнитни ленти и технологията, пряко свързана с тях, за манипулиране на звуци и тяхното качество. Забавял, рязал и наслагвал звуци с нечувани и неестествени резултати.
Австрийският композитор Арнолд Шьонберг (1874-1951) поел в друга посока като решил да опровергае тоналните системи, към които композитори толкова векове са се придържали. Даже създава собствена музикална система, наречена додекафония, състояща се от 12 тона, която дебютира в негова композиция през 1922 г. Вдъхновен от музиканти като Скрябин и Прокофиев, Шьонберг става един от първите композитори на атонална музика. Заедно с Шефер въвеждат конкретната музика в историята и неволно проправят път на електрониката в музикалното продуциране.
Клайд Стъбълфийлд и Грегори Колман – обичайните заподозрени.
Скачаме няколко десетилетия напред във времето, когато пак сме заклети фенове на мажорни и минорни гами и вече електронните уреди са незаменими за звукозаписните студия. Едни от тези уреди, които стават популярни в началото на 80-те години, са семплерите. Те са подобни на дръм машината Roland TR-808, която обсъдихме миналата седмица, но с тях човек допълнително може да манипулира собствени звуци по начини, за които Шефер би могъл само да си мечтае или най-малкото е трябвал да чака няколко часа за да получи звуков резултат.
Разполагайки с такава технология (и сигурно поради липса на умения като барабанисти), музикалните продуценти през 80-те често семплирали брейкове или чисто перкусионните откъси в една песен. Това е моментът в който всички други инструменти изведнъж заглъхват и остава само барабанистът. Почти всяка соул и фънк песен съдържа поне един подобен откъс и обикновено той трае само няколко секунди. Най-известният и семплиран брейк досега се нарича „Амен Брейк“ от песента Amen Brother на групата Уинстънс от 1969 г. Барабанистът е Грегъри Колман. Брейкът почва от 1:26 и продължава само 6 секунди, но всъщност никога не отеква в историята на музиката. Можете да го чуете в песни като Straight Outta Compton (1988) на рапърите N.W.A. и в Original Nuttah (1994) на джънгъл и дръм енд бейс продуцента Шай ЕфЕкс (Shy FX).
Най-семплираният музикант обаче е Джеймс Джоузеф Браун, бащата на фънка. Клайд Стъбълфийлд и Джон Старкс са били барабанистите под неговото крило, а дори не са били обучени като такива – фънкът е бил просто в кръвта им. Брейкът от песента Funky Drummer от 1969 г. е най-семплираният от всички записани от групата на Джеймс Браун. Можете да го долoвите дори и в песни на легендарния хип-хоп продуцент Доктор Дре, както и в парчета на хип-хоп групи като Пъблик Енеми. Традицията на семплиране продължава с пълна сила и до ден днешен в електронната музика. Тази събота в 19:00 ч. ще разберем как се е развил методът на семплиране с музикални продуценти като Люк Вeбер (Luke Vibert), Амон Тобин (Amon Tobin) и Граматик (Gramatik).
