Мистерията на макамите
Малко повече от месец преди големия концерт в Първо студио на БНР на „МешкХане“ и Василики Папагеоргиу (25 май) ни гостува българската връзка на групата. Това е Георги Димитров–Чубри, нашият пътеводител в „мистерията на макамите“.
Групата „МешкХане“ (MeşkHane) е музикално трио в състав: Георги Димитров-Чубри (България) – турски канун, Ян льо Глаз (Франция) – саксофон и Стюарт Диксън (Шотландия) – перкусии. Към тях специално за този концерт в Първо студио на БНР ще се присъедини гласът на Василики Папагеоргиу (Гърция).
Групата се сформира през октомври 2014 г. на един красив остров в Босфора. Обединяващата идея е интереса и любовта към музиката на Ориента. Тя съчетава модерното и старинното, което се вижда лесно от използваните инструменти – модерни, като саксофон, и старинни, като канун.
Повечето от композициите им, написани през Османския период от старите майстори („уста“), са създадени за традиционни инструменти като уд, канун, танбур, ней, кеменче. Всички те са настроени в музикалната система на ориенталски ладове, наречени „маками”. Основната разлика е, че турската музика е изцяло базирана на мелодията, изключвайки принципите на хармоничния акордов строеж. Макамът е система от скали – тетрахорди и пентахорди, наречени „чешни“ (от турски език – есенция, същност). Чешните се комбинират с т.нар. „сеир“ – термин, който показва мелодическото развитие на песента във възходяща или низходяща посока. По този начин съществено място в звученето на музиката заема интервалът мужду тоновете, а не тяхната височина.
Василики Папагеоргиу е родена в Атина, но корените й са от гр. Смирна и о. Лесбос. Макар и да завършва биология, тя се посвещава на музиката и песента. Развива чувствителност към музикалната традиция на Мала Азия, Егея и Средиземно море с репертоар от гръцки, испански и италиански песни в партньорство с различни музиканти.
През 1993 г. посещава за първи път Инстанбул и оттогава живее в него. От 1994 г. нейният глас е акомпаниран от три инструмента – ней, кеменче и чело. Тяхната близост с човешкия глас е сърцевината на мистичната музика на Турция. Подобна комбинация обогатява гласа й с уникално съдържание и обертонова звучност.
През годините съвместно с най-разнообразни групи Василики Папагеоргиу издава многобройни албуми. Един от най-популярните, прекрасно отразяващ дълбокото родство между турската и гръцката култура е „Елинотуркика“ (2010) – любими песни от двете страни.
И докато чакаме концерта през месец май, още една песен на Василики с група „Бургаздан сонра хейбели“.
