Изключителен ексцентрик – носел въже в чантата си, ако случайно стане пожар в хотела, в който е отседнал, да може да се измъкне. Или пък оставял на нощното си шкафче бележки с текст „Аз съм само привидно мъртъв“ (честа практика по това време било да погребват хората живи). Хипохондрик, който през цялото време пътувал и се срещал със своите читатели. Това са някои легенди, които може и да не знаете за Х. К. Андерсен. Но със сигурност помните поне една от неговите приказки, които са белязали детството ви, защото са ви накарали да се замислите, не са ви подценили и са ви направили съпричастни към живота.
Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април в Одензе, Дания. Денят е обявен за Международен ден на детската книга. А ние вие срещаме днес с преводачката на поезията на Андерсен – Мария Змийчарова, защото тя най-добре може да ни води през света на писателя. Елате с нас!
Какво най-много цениш в приказките на Андерсен?
Преди време си купих от една разпродажба „Матилда“ на Роалд Дал за 1 долар, защото жената смяташе, че книгата учи детето й на „лоши работи“. „На какви? Да чете?!“, попитах потресена. „Да не слуша, да отговаря, да прави номера на възрастните“. Ужасна е тази заблуда, че децата трябва да четат и да гледат само приятни, ведри истории, в които героите са добри, а краят задължително е хубав, независимо от премеждията по пътя.
Приказката открай време служи не само за забавление, но и за подготвяне на децата за живота с всичките му трудности и грозотии. Е, ако знаеш, че „Малката русалка“ е на Андерсен, знаеш, че накрая няма сватба, а сълзи и морска пяна. При Андерсен читателят очаква и смърт, и несподелена любов, и обиди – има ги в изобилие. Но има и едно също толкова здравословно спокойствие. Мъжът ти е сменил кравата за гнили ябълки – нищо, тъкмо ще натриеш носа на съседката. Хората говорят, че майка ти е пропаднала алкохоличка – не ги слушай, ти нали знаеш, че се е скъсвала от работа, за да те гледа.
Коя е твоята най-любима и защо?
Любима нямам, на мен са ми малко като едно общо, като някакъв пъзел. Като картина на света, в която всяка история живее успоредно с околните – някои са весели, някои – дидактични, някои са ужасно тъжни, но като се замислиш, всъщност е по-добре, че малката кибритопродавачка умира. И все пак „Грозното патенце“ може би ми е хубав пример. Но не в смисъла да чакаш с времето да се „разхубавиш“, да се поправиш или да ти потръгне повече. А с това, че ако се чувстваш неразбран и нехаресван, може би просто си сред грешните хора и трябва да си търсиш мястото другаде. Иначе аз открай време се разпознавам в „Принцесата и граховото зърно“. Просто адски лесно ми стават синки.
Какъв поет е той? Знаем, че е оставил стотици стихотворения… Как ти го откри?
Да, преди всичко е страшно продуктивен поет. В архива на Центъра „Ханс Кристиан Андерсен“ към Южнодатския университет в Одензе има 1024 стихотворения. Почнал е да пише още в училище, първото му стихотворение е емблематичното „Умиращото дете“. Което е пример и за други епитети за Андерсен като поет – романтичен, сантиментален, обърнат с упование към Бог. Но е и много забавен, а понякога дори хаплив – например в едно от любимите ми стихотворения, „Рецензия“. Андерсен е имал обтегнати отношения с критиците, те са го наричали наивен, той се е чувствал недооценен. С това стихотворение, както и с някои приказки, им е отмъщавал.
Аз как го открих… В една лекция професор Вера Ганчева беше споменала важно стихотворение на Улоф фон Далин, което не можах да открия в превод и се принудих да си го преведа сама. Тя пък взе, че го хареса, каза „Продължавай“ и аз взех да търся разни скандинавски класици, чиито стихове ги няма на български. И се изумих, че сред тях е и Андерсен.
Какво в превода те затрудни?
Езикът не е много лесен, ползвах норвежки речници за някои думи, които в датските не ги откривах. Но сякаш по-трудното беше подборът. В един момент и аз се подхлъзнах по това, което споменах, че не харесвам – търсех по-разпознаваеми персонажи, по-лековати сюжети. Докато не си дадох сметка, че не е нужно стиховете на Андерсен да отговарят на първосигналните очаквания на една хипотетична публика – да са приказни, да са забавни и да са „подходящи за деца“.
Андерсен е странна птица, но теб какво те впечатлява в неговата личност?
Впечатляващо е, че синът на обущар и перачка в един момент решава, че трябва да работи в театъра – нещо, каквото и да е – и тръгва, решен да го постигне. Че независимо от всичко, твори. За мен това е творецът – човек, който не може да живее, ако не създава това, което го чопли отвътре. Независимо дали го харесват и дали му плащат. В този смисъл всяка баба, която плете или шие гоблени, е творец. Но за Андерсен – винаги ми е била много забавна историята за срещата му с Чарлс Дикенс. Като автори те имат подобно отношение към децата и ги превръщат в свои герои, и заклеймяват начина, по който тогавашния свят ги мачка и постепенно ги убива. Съответно и са се харесвали, възхищавали се един от друг.
Десет години след първата им среща Андерсен отива да погостува в дома на Дикенс. И явно злоупотребява с гостоприемството на домакините – след заминаването му Дикенс пише на огледалото в стаята, където е спял: „Тук живя Андерсен пет седмици – а на нас ни се сториха векове“. Андерсен така и не разбрал защо Дикенс спрял да отговаря на писмата му, а той пък – според апокрифните истории – използвал датчанина за прототип на Юрая Хийп в „Дейвид Копърфийлд“.
Ако днес Андерсен беше жив, за кого и какво би написал приказка?
Вероятно за същите герои и за същите проблеми. И днес има деца, на които съучениците им викат „грозни“, защото са различни. И днес има бедност, пиене, претенции без покритие, ламтеж за слава, пари или положение. Само че може би механичният славей щеше да е дигитален.
Ще видим ли на български стихосбирка от Андерсен?
Надявам се. Искате ли да видите? Ако да, тогава ще се постараем.
Мария Змийчарова (1983) учи в Първа английска и малко във френската гимназия в София, после малко Английска филология и повече Скандинавистика. От 2002 г. превежда, доскоро основно субтитри за телевизията. Прави превода и субтитрите на Международния фестивал за късометражно кино „В двореца“ от четвъртото му издание насам. Освен преводач, понякога е модел във фотографиите на сестра си Гергана Змийчарова, а понякога – гласът на Миша в анимационния сериал и пълнометражен филм „Българ“. Сред поетите, чиито стихове е превеждала, са Тумас Транстрьомер, Огуст Стриндберг, А. А. Милн, Туве Янсон, Едуард Лиър. За най-впечатляващото си постижение смята превода на „Ромео и Жулиета“ на Шекспир.
