В началото на новото хилядолетие 214 бразилски музикални журналисти определят писаното през март 1972 едноименно парче на Жобим за най-популярната бразилска песен. Десетина години по-късно бразилското издание на Rolling Stone я определя като втора, но цитира Шико Буарке, че това е „най-красивата самба на всички времена“, както и мнението на критика Ленърд федър, включващ я в десетте песни на столетието. Оригиналът излиза като „джобна“ плоча – безплатно приложение на излизащия в Рио O Pasquim.
Оксиморонът в заглавието има своето обяснение. Най-дъждовният месец при кариоките е и краят на лятото в Южното полукълбо, но Жобим сам пише и текст на английски, където добавя и думички като за нашето, Северното, където март е и начало на пролетта. Настроението е контрастно, като че ли отразява момента на написването – края на работния ден на автора. В няколко интервюта през годините Жобим признава, че идеята е взаимствана и от един поет 0т края на 19 в. (съосновател на Бразилската академия), и от една макумба на група Тупи. Песента се появява година след ареста му от полицията на диктатурата и в момент, когато му предричат скорошна кончина от цироза. Като че ли музиката му носи избавление. Оскар Кастро-Невеш (втори в плейлиста) си спомня как Жобим му е признал, че вътрешния монолог в текста му е спестил солени сметки от психотерапевт.
Стиховете са клип от образи, глаголи в португалския текст липсват, с изключение на спомагателния „съм“, с който започва всеки ред. Жобим помага на Мустаки в превода на френски година след излизането на оригинала. Мина не остава и месец назад с италианската си версия (Мартенски дъжд). В плейлиста имаме и изпълнения на испански, и класически аранжимент (Quatuor Ebène), и електро.
Версиите, които редовно звучат по Дуенде , са над 50, тук сме подбрали малко под половината. Всичките, смятани за „еталон“ интерпретации, са в първата половина (смехът на Елис – като на снимката, финалната импровизация на Том), най-новите са след тях. Усещането за мото перпетуо кореспондира с дъжда, носещ обещанията за нов живот. Като този, даден от ръкописа на амбалажната хартия, с която е бил завит хляба на Маестрото…
